🔱Daddy's princess🔱

4.

- Какво толкова ни гледате, все едно ни виждате за първи път- озъбих се
- Просто така като те видях се сетих за един цитат от песен - поясни Боби. Това ли беше начинът му да ме вкара в леглото. От известено време насам го бях виждала да ме оглежда. Да, имаме хубаво тяло, но не колко това на....ужас, защо го сравних така.
- Ти да видиш, моят скъп приятел знаел песнички- каза Алекс
- Хайде да тръгваме за да не закъснеем - каза Вики и всички тръгнахме към колата. Обичам това, че винаги се намесва в подходящият момент.
Стигнахме колата и Вики нареди кой къде да се качи. Седнахме Аз, Боби и Вики отзад, а Алекс седна отпред до Виктор. Щом Виктор запали двигателят на колата от радиото се чу „малка черна рокля" и всички избухнахме в смях. Аз гледах Вики и Боби и Алекс също се споглеждаха.
- Вие пък защо се смеете- попита Вики
- Защото това беше песента за която се сетих като те видях в коридора - обясни Боби и ме погледна.
- Ами вие защо се смеете?- попита Алекс
Виктория започна да му обеснява, обаче аз не ги слушах, защото гледах в предното огледало и изведнъж Виктор също погледна в огледалото и погледите ни се засякоха. Боже какво ми става, щом го погледна имам чувството че времето спира и всички други стават...незначителни. Толкова ли желаех този мъж. Та аз го мразех, ние само се карахме, а и той ми взе бутилката.
- Вики, нали довечера ще спиш в нас? - попитах с надеждата, че ще остане защото ако останех сама с този там на шофьорската седалка имах чувството, че ще стане нещо. Нещо..хубаво, напомни малкото ми аз и вътрешно се ударих.
- Довечера не мога, обещах на мама да се прибера - каза Вики
Настроението ми изчезна.
- Защо да не те е страх да спиш самичка? - попита Боби и постави ръка на рамото ми.
- Виж ако те е страх, Боби може да остане за да не си самичка, нали брат? - каза Алекс и започна да се хили
- Може, ще видим - казах аз и се усмихнах, обаче продължавах да гледам в предното огледало и видях как физиономията му отново се промени- Всъщност идеята е добра- казах аз отново, като реших че ще спя в стаята на нашите след като Боби заспи.
Десет минути по- късно вече бяхме пред дискотеката. Слязохме от колата и се насочихме към дискотеката. Щом влязохме Боби видя негови приятели и седнахме при тях. Поръчах си коктейл и извадих телефона от чантата си. Беше скучна вечер, дори не ми се танцуваше. Станах и отидох на бара. Седнах на едно от столчетата и си поръчах още един коктейл.
- Защо толкова красиво момиче седи само на бара? - попита някакъв който сядаше до мен и миришеше на евтин парфюм
- Всъщност не съм сама ей там са приятелите ми. - казах и посочих масата на която седеше Вики, след което отново се съсредоточих върху чата ми с най-добрият ми приятел, моето подобие на братче израаснал малко по-рано и понякога изпълняващ ролята на баща.
- А ти защо седиш тук сама - попита отново момчето като се приближи към мен
- Стана ми скучно и дойдох тук да си взема още един коктейл - обявих аз и продължих да си ровя в телефона. Пет минути по - късно допих коктейла и реших да отида до тоалетната.
- Къде отиваш? - попита момчето което седеше до мен
- До тоалетната - отговорих
- Да дойда с теб - попита отново
Аз просто вдигнах рамене и тръгнах към тоалетна. Минута по- късно видях че момчето върви след мен. Вратата на тоалетните се показаха пред мен, а момчето продължаваше да върви след мен. Влязох в тоалетните и застанах пред огледалото. Това което следваше може би щеше да е най-голямата глупост, която щях да направя в живота ми. Чух викове и излязох в коридора. Там видях Виктор, който беше хванал момчето и му викаше, но щом ме видя пред вратата спря и го пусна.
- Ти тръгваш с мен - нареди ядосано Виктор, хвана ме за китката и започна да ме тегли към изхода на дискотека.
- Никъде няма да ходя - казах и си издърпах ръката от хватката му. - Пусни ме- продължавах
- Не, ти малката се прибираш вкъщи - изръмжа отново, хвана ме за китката и тръгнахме към изхода.
Нямаше да изляза на глава с него така че просто вървях, макар че изобщо не ми се прибираше. Стигнахме колата аз се качих и тръгнахме към вкъщи. Десет минути по- късно вече бяхме пред нас. Аз слязох от колата и тръгнах към входната вратата. Докато вървях телефона ми започна да звъни беше Боби.
- Ало - казах аз
- Къде изчезна - попита Боби леко подпийнал.
- Вкъщи съм - отговорих тихо - ако искаш ела вкъщи - продължих, обаче преди да съм казала последната дума, Виктор взе телефона от ръката ми и затвори.
- Абе ти за какъв се имаш - развиках се вървейки към вратата - Първо, идваш в тоалетна и - започнах да изреждам, крещейки- после ми взимаш телефона и затваряш на Боби, а и да не забравим снощи, когато ми взе бутилката.- продължих да викам, докато търсех ключовете за вкъщи. Естествено ключовете ги нямаше. Докато аз ровех в чантата, Виктор вече беше извадил неговите. Грабнах ги от ръката му и отключих.
- Дай ми телефона - обърнах се към него
- Няма - отговори той и продължи да върви след мен.
- Нали знаеш че има и други начини да се свържа с Боби, лаптоп, таблет - и започнах да изброявам, а той се ядосваше все повече и повече. Влязохме в къщата, а аз все така продължих да говоря.
- Ще млъкнеш ли най- накрая - попита Виктор ядосано
- Чакай да помисля - казах аз и сложих пръст на брадичката си - Не - отсякох и започнах да събувам токчетата.
- Ще си получа ли телефона? - попитах отново
- Не - каза Виктор изимитирайки ме
- Хубаво ще намеря друг начин - казах с примирение
В момента в който реших да тръгна към стаята си усетих стената зад себе си. Виктор ме беше дръпнал и се ударих в стената. Без токчетата бях с глава ии половина по-ниска от него. Тялото ми започна да усеща прилив от топлина. Тялото му се приближаваше към моето. Ноздрите ми разпознаха одеколонът и ментата от снощи. Някак този аромат ми допадаше.
- Какво правиш- попитах тихо докато той се приближаваше към мен, но той не отговор.
- Помниш ли снощи- попита на много малко разстояние от лицето ми.
- Да, помня че ми взе бутилката - озъбих се.
- Само това ли? - попита и продължи да се приближава към лицето ми.
- Да, само това - отговорих и преглътнах тежко, защото вече лицата ни се намираха само на няколко милиметра едно от друго. „Не, не, не, Габриела, осъзнай се. Ти не го понасяш" говорех си наум, стараейки се да гледам в стената зад него.
- Сигурна ли си? - попита и с намерение да потвърдя теорията си го погледнах, обаче щом го направих устните му докоснаха моите карайки ме да забравя всичкоо и всички. Устните му бяха меки и точно както си ги представях. Целуваше ме нежно отново и отново, Усетих ръцете му по тялото ми и сякаш съживи хиляди непознати тръпки. Спряха на талията ми и ме дръпна от стената тръгвайки към спалнята ми. Пръстите ми се преплетоха около вратът му. Усетих как едната му ръка се отделя от тялото ми и изскимтях в целувката, а той се усмихна. Чух как вратата се отваря и влязохме, а ръката му отново се озова върху талията ми. Прекъсна целувката ни и се наведе към вратът ми. Устните му докоснаха кожата ми и сякаш всичко се изгуби. Бяхме само аз и той, човекът когото мразя но в същото време го исках повече от всякога. Горещят му дъх се разби в кожата ми и зъбите му леко захапаха кожата ми докато я смучеше внимателно. Ръката ми се плъзна по вратът му и го притиснах към себе си.

-Толкова те искам..малката- прошепна с дрезгав глас във вратът ми и това беше краят......

For more, please vote!!!⭐⭐⭐❤