🔱Daddy's princess🔱

10.

-Какво ще праавиш днес?-попита докато пръстите му рисуваха кръгчета по кожата ми

-Ще си стоя в леглото, после Асен ще дойде с техните на вечеря- казах и отпих от кафето си.

-Ахаам. Тоест довечера ще си с него.

-Да ще вечеррям с тях. Ти до къде стигна с бараката?

-Почти съм готов

-Утре ще ми я покажеш ли?

-Да, но има едни дъски които още не съм сложил.

-Нищо.

-По-добре ли си?- попита и ме целуна по косата. Колкото и да отричах пред себе си последните дни прекарани с него, вече бях влюбена. Обичах този побъркан тъпанар, а знаех че и той изпитва същото. Усещах го. В малките неща, които прави за мен. В бележките сутрин, в закуската, в онзи букет, в начинът по който не ме пуска през нощаа и постоянно ме завива дори в съня си. Знаех че ако избягам от него, пак ще ме намери тъпанарът, дори и ако отида накрая на света.-Габии...по-добре ли си попитах.-измъкна ме от мислите ми.

-Мхм.

-Ще обядваме ли?

-Само салата ще ям.

-Ама погледни се колко си мъничка.

-Само днес. Ако изям нещо имам чувството, че ще повърна.

-Гадно ли ти е?

-Малко. Сутринта бях по-зле. Ще отида до тоалетната и отиваме да ядем.

-Добре. Чакам те- каза и аз станах, след което отидох в банята. След пет минути се върнах в стаята и започнах да оглеждам дупето си.-Изглеждаш чудесно, красавице.

-Гледам дали съм се нацапала-обясних му и се изчервих.

-Не си. Хайде да ядем, малката....

-Пробвай това- и набута парче пържола в устата ми.

-Не ми се яде месо-измрънках след като преглътнах.

-Не си яла нищо днес.-и пак ми набута поредното парче месо.

-Стигаа.

-Още едно, три за щастие, за нас.

-Добре – примирих се само заради последното и го изядох....

-Миличка тук сме- чух мама и Виктор скочи от леглото ми, а аз се изкикотих и го дръпнах обратно

-Ще ме хванат и ще ме убият.

-Няма. Стой тук.

-Охх малката- и легна обратно, а главата му се озова между краката ми.