🔱Daddy's princess🔱

30.

18 години по-късно
-Мамо къде са ми късите панталонки?- извиках от стаята ми. Живея с мама, татко, баба и дядо
-Виж в гардероба.- каза мама и влезе в стаята ми.-Ние тръгваме след малко.
-Добре. Лили и Боян ще дойдат вкъщи.- казах и.
-Внимавайте и слушай Алекс.- това е бодигардът ми, който е на 22.
-Добре.
-Чао миличка- каза татко и дойде и ме прегърна- И внимавай.
-Знам татко, а вие се забавлявайте.- казах и прегърнах мама.
-Любима хайде- каза татко, хвана мама за ръката и излязоха. Щяха да ходят в Париж, зашото имаха годишнина от сватбата. Тяхната история е доста странна и казват, че аз съм едно лудо дете. На вратата се позвъни и отидох да отворя.
-Хей, как си - попита Боян и ме целуна. Той ми е гадже.
-Добре, ти- попитах и се сгуших в него.
-И аз.
-Оо сис- каза Лили и влезе.-Довечера какво ще правим?
-Може да гледаме филм- предложи Боян.
-Може, хайде влизайте. Ти нали довечера ще останеш- попитах Боян.
-Аз..не мога. Обещах на момчетата да изляза.
-Добре, а ти Лили?
-Аз обещах на мама да се прибера.
-Значи съм сама вкъщи- казах тъжно.
-Не се сърди. Утре ще излезем някъде- каза Боян.
-Добре. Хайде изберете филм, а аз ще направя пуканки става,- казах и отидох да направя пуканки. Направих пуканки и си пуснахме филма.
Седнахме и Боян ме прегърна. Миришеше на дамски парфюм.
-Какъв е този порфюм?
-На мама мириша сигурно. - излъга ме. Майка му нямаше такъв парфюм.
-С кои момчета ще излизаш?
-С едни не ги познаваш - отговори бързо и се загледа във филма.
Познавах всичките му приятели, което означаваше че ме лъже пак.
-Ти обичаш ли ме?- попитах го.
-Естествено,че те обичам. Не бъди глупава,- отговори ми и Лили се задави.
-Добре ли си?-попитах я
-Мхм, аз ще ти ходя- каза и стана от дивана.
-Чакай и аз тръгвам -каза Боян и стана от дивана.-Ще те закарам.
-Добре- съгласи се и тръгна по коридора.
-Наистина ли ще ме оставите сама?
-Не се сърди, утре цял ден ще сме заедно - каза Боян и ме прегърна.
-Защо не останеш тази нощ?- попитах и плъзнах ръцете си под тениската му.
-Обещах на момчетата- каза и махна ръцете ми- Чао.
-Чао, Ани.
-Чао Лили - казах и затворих вратата.
Боян всеки път ми отказва, а ходим от 4 години. Бахме се разбрали да изчакаме, но колко? Година, две, три, но четири не е ли прекалено. Сигурно не го привличам, но момчетата ме заглеждат, тогава какво? Да не би да е гей? Не ъпсурд.
-Всички си тръгнаха нали?- попита Алекс.
-Да.
-Ти не излизай, защото не искам да изгубя работата си заради някаква малка лигла, а по точно теб.
-Аз не съм лигла.
-Напротив ти си една лигла чиито единствен проблем е какви обувки да си купи- обясни ми и заключи.
-А ти какъв си? Някакъв мухльо,
-Няма да ми говориш така, ясен ли съм?
-Оо, не ми се спори с теб- казах и отидох в стаята си.
Затворих вратата и се разплаках. Боян наистина ли ме обича? Напоследък ме лъже често и то по всякакъв повод. Облякох си пижамата, легнах и заспах.
Телефонът ми започна да звъни и ме събуди от прекрасният ми сън.
-