🔱Daddy's princess🔱

27.

Седяхме пред кабинетът на гинеколожката ми и чакахме.
-Можеше да си отидеш в офиса, щях да се оправя-казах му докато той си играеше с пръстите на ръката ми.
-И да пропусна първият преглед на дъщеричката ми.
-От къде знаеш че ще е момиче?
-Усещам го, не знам как но го усещам. Усещам че моите сперматозоиди в комбинация с твоите яйцеклетки са способни да създадат една красива принцеса.
-Звучи сладко- усмихнах се.
-Госпожа Петрова- извика лекарката от кабинета и ние влязохме.-С теб нали трябваше да се видим другия месец?
-Да, обаче..имаме малка изненада- усмихнах се.
-Ахаа.
-Закъснява ми две седмици, повръщам, направихме тест и той се оказа положителен.- обясних тихо.
-Влез тогава да видим.- и ми посочи завесите, след което влязохме.
Навих тениската си, а докторката намаза коремчето ми с онази течност. Пусна компютърът и допря устроството до кожата ми, а Виктор влезна при нас сядайки на леглото.
-Да изненадата е тук.- усмихна се докторката взирайки се в нещо.-Вижте тази мъничка точица.
-Това ли е дъщеря ми?- попита Виктор с усмивка.-Толкова мъничка.
-Дъщеря?
-Сигурен съм че ще е момиче.
-За пръв път чувам това нещо от мъж, обикновенно твърдят че ще е момче.
-Не, моето ще е момиче, усещам то.....
Вече бях във втория месец и положението вкъщи беше повече от комично . Станах от стола и отидох да си извадя бурканчето с Нутела от шкафа. Беше събота следобед и всички си бяха вкъщи. Мама, татко и моят мъж. Отворих шкафа пресягайки се за бурканчето.
-Не не. Аз ще ти го сваля, стой- извика Виктор скачайки от дивана тичайки при мен.
-Но...това е просто бурканче.
-Не ме интересува. Хайде взимам бурканчето, лъжичката и ще нахраня бебетата си.
-Нищо не ми даваш да правя. Оправяш чашафите, носиш прането...
-А ти носиш моето дете. Хайде ела.- хвана ме за ръката и тръгнахме към дивана. Седнахме на дивана и Виктор ме придърпа в прегръдките отваряйки бурканчето.
-Хайде бебе.- и започна да ми дава шоколад....
Бях в третия месец и още не си личеше. Не си бях и мечтала за такъв съпруг. Виктор се стараеше да ме обгрижва постоянно. Тичаше след работа право вкъщи и ми угаждаше за всичко, независимо от това дали е ден или нощ.
-Сокът ти любимаа- каза влизайки сънено в стаята. Беше 3 през ноща, а на мен ми се пиеше сок.
-Съжалявам че те събудих.-казах тъжно
-Ей, няма нищо. Не ми се извинявай.- и ми подаде чашата целувайки челото ми.-Хайде изпии го. Ако искаш още нещо кажи.Знаеш ли колко щастлив ме правиш когато ме будиш в 3 през ноща с молбата да ти донеса нещо от хладилника.
-Наистина?- попитах с усмивка отпивайки от сока.
-Да бебе. Сигурна ли си че не искаш нищо?- попита ме пак.
-Мхм. Хайде да спим.......
Беше събота вечерта, бяхме вечеряли, вече бях в 5 месец и сега си лежахме в леглото. Навън вече беше студено и предполагахме, че скоро ще завали сняг.
-Помниш ли първата ни зима? Толкова беше сладка с онзи мой огромен пуловер. Винаги съм си мечтал да намеря такова момиче, мъничко сладичко само мое.
-Аз...май винаги съм си представяла мъжът ми точно като теб. Има
ли нещо за което съжаляваш?
-Да, че отидох до тоалетната.- каза и се изкикотих.
-Каква тоалетна?
-След първата ни нощ. По принцип исках да съм първото нещо което видиш щом се събудиш и после щях да те целуна още преди да си осъзнала какво се случва. Щях да ти кажа добро утро и да ти благодаря за най-прекрасната нощ в живота ми.
-И после щеше да ме имаш пак нали, щеше да ме любиш отново.
-Сигурно, а ти щеше да се притесняваш, защото щеше да е първият път в който те виждам гола на светло.- каза и се изчервих по детски.
-Познаваш ме много добре.- казах прокарвайки ръка по плочките му. -Кажи ми честно, не ти липсва сексът, защото минаха 5 месеца.- попитах и го погледнах.
-Не, защото знам че причината си заслужава много повече, а и остават само четири месеца. Ще минат бързо. Докато направя стаята, да изберем мебели, дрешки.....Искаш ли утре да се разходим из магазините? Ще вземем някоя дрешка, легло ще разгледаме, шишета, биберони.
-Утре е сряда тъпанар такъв. Ти си на работа глупи.-изкикотих се разрошвайки го.
-Ще си взема почивен ден и ще се разходим, ще те изведа на обяд.
-Обичам те тъпанар такъв и не съжалявам, че онази нощ бях с теб и станах твоя- усмихнах се и го целунах нежно....
-Кажи бебе гардероба тук или там- попита ме посочвайки местата.
-Там.- казах от люлеещия стол.
-Леглото първо при нас ли да сложим или тук.
-Май най- добре до третия месец да си стои при нас, пък после ще я преместим тук.
-Добре. - и клекна пред стола ми. -Принцесо харесва ли ти стаята?- попита целувайки коремчето ми.
-Харесва и- казах и го целунах по челото, а после погалих корема си.-Виж. Съгласна е.- казах намествайки ръката му върху мясгото където току що бе ритнала дъщеря ни.
-Тя ритна ли?- попита плахо с усмивка.
-Мхм.
-Тя ритна, дъщеричката ми. Татко много те обича. - извика щастлив, а вратата се отвори и нашите влязоха.
-Татко бебчето ми рита.- извика отново щастлив и целуна коремчето ми пак.
-Внучето ми е палаво като баща си, а?
-Таткоо- изпищях
-Еми какво? Баща и знаем, че е палавник и не си стои на мястото....
Седмия месец настъпи и всичко вървеше по план. Бебето беше добре, стаята беше готова, а Виктор беше нетърпелив да се роди дъщеричката му. Беше четвъртък вечер, навън валеше сняг и го чаках да се прибере от работа.
-За най- важното нещо в моя живот- каза влизайки в стаята с огромен букет рози и малко пликче. -Добър вечер любима.-каза сядайки до мен и ме целуна нежно.-Заповядай- и ми подаде букетът.
-Благодаря любими.- и слях устните ни нежно. -А това там какво е?
- Подарък за дъщеря ми.
-Я да видя- и ми подаде пликчето, а аз извадих нещата. Имаше боди, шапчица, ританки и чорапки. Всичко беше розово и беше толкова сладко.-Толкова са сладички.- усмихнах се и прокарах ръка през нещата.
-Искаш ли да се изкъпя и да си вечеряме в стаята?
-Да.
-Студено ли ти е?- попита целувайки челото ми.
-Не.
-След малко ще се върна при вас....
Дните си минаваха, коремчето ми беше кръгличко и Виктор си го харесваше много. Всяка вечер си говореше с него. Разказваше и за нас, лудите и родители и  откачената ни любов. Тази дето ни докарва до лудост.  Вече не ходеше в офиса и по цял ден беше с мен. Хранеше ме и ме глезеше. Готвеше ми вкусни неща и ми помагаше. Даже беше подготвил багаж за раждането. Беше петък вечер и си седяхме в хола.
-Като си спомня как започнаа всичко и ми става смешно.
-Беше неочаквано. Да се влюбя в онази малка разглезена госпожичка.
-Така ли ме виждаше?
-Мхм, само че след втората нощ в която заспа в прегръдките ми, осъзнах че също си и мъничка, сладичка, нежна, невинна и се влюбих в теб окончателно.
-Нали не беше от романтичните- подразних го.

-За теб станах. Научих се да купувам разни неща, да те любя така сякаш си целият свят, да приготвям закуска сутрин, да пиша бележки, да се промъквам през балконът ти нощем, за да заспиваш в прегръдките ми, такава без грим по сладка пижамка само моя. Научих се и те спечелих, само за мен. - и ме целуна по вратлето. -И ето ме тук, създал семейство със жената на живота ми. Искаш ли да сключим една сделка с теб малката?
-Слушам те големия.- изкикотих се в прегръдките му.
-Никакви мускулести бодигарди около нашето бебче, защото и двамата знаем какво става когато красивата дъщеря и бодигардът се скарат, а са сами в къщата.
-Става така че, той я превръща в жена. Ноща става красива и вълшебна, а тя заспива в прегръдките на човекът когото мрази по негова отколкото си е представяла някога.- усмихнах се сгушвайки се в него....
Легнахме си и неусетно се унесох в съня си. Беше някъде в ранните часове на ноща и се събудих с усещането, че все едно току що съм се напишкала.
-Любими- извиках стискайки ръката му.
-Кажи бебе.- каза сънено затягвайки прегръдката около мен.
-

Бебето излиза.
-Добре спокойно. Дишай както ти показа лекарката. Взимам багажа и тръгваме. Не се тревожи,  всичко ще е наред.....
Г.Т.Виктор.
Минутите минаваха, а аз седях пред родилното и чаках. Изведнъж чух бебешки плач и...това беше то. Моето мъничко бебе. Вратата се отвори, сестрата излезе, а в ръцете и беше тя... Шаваше в розовата пелена и мрънкаше нещо.
-Ето го и татко. - каза жената и ми подаде  бебето. Приличаше на нея, на моята красавица.
-Здравей мъниче. Аз съм татко.- усмихнах се и целунах челото и. Моята малка принцеса. -А жена ми, може ли да я видя?
-Да разбира се.
-Сега ще видим и мама. Твоята красива мама. -казах и тръгнах към стаята. -Мамо здравей, ние с татко идваме да те видим.- усмихнах се щом видях жена си. Получих лека усмивка. Знаех че е уморена.
-Как да я наречем?
-Искаш ли да се казва Ана?
-Мъничката Ани...

For more, please vote!!!!!!!⭐⭐⭐❤