21

2.7K 117 7
                                    

Събудих се усещайки пръсти в косата ми. Измрънках сънено и се притиснах отново към него отварайки очи.

-Добро утро красиво мое бебе- каза и ме целуна нежно.

-Добро утро- измрънках и целунах устните му отново.-Какво ще правим днес?- попитах с усмивка.

-Ти какво искаш?

-Да си останем сами цял ден. Ще ме гушкаш, ще гледаме филм и ще си говорим.

-Добре бебе.- усмихна ми се притискайки ме към гърдите си, а аз се отпуснах.-Преди три седмици, ако някой ми беше казал, че ще те държа в прегръдките си, щях да му се изсмея.

-Голяма простотия е, това дето го пишат в приказките.

-Кое бебе?

-Това че хубавите неща ставатт бавно.

-По-скоро когато най-малко очакваме.

-Мхм.- усмихнах се и прокарах пръст по плочките му.-Обичам те, много.

-И аз те обичам много бебе, нали знаеш, че си всичко за мен, ти си въздухът който дишам.

-Моят побъркан мъж.- изкикотих се.

-Искаш ли да отида за закуска и после да гледаме нещо?

-Добре. Аз ще оправя леглото....

Оправих леглото, облякох негова тениска и бикини, отворих балконската врата и пуснах телевизора.

-Закуска за моето бебе- каза влизайки в стаята с табла в ръце, а аз му се усмихнах сладко.

-Татко каза, че ще ме разглезиш- каза намествайки възглавниците.

-Нищо. Нося ти палачинки, нутела и кафе.- и седна до мен придърпвайки ме към себе си.- Хайде жено отвори уста- каза и ми сложи топла палачинка в устата.

-Знаеш ли какво си спомних?- попитах го.

-Какво сладка моя?- попита отмествайки косаата ми.

-Онази сутрин след първият ни път. Ще ми простиш ли?

-За кое?

-Онази сутрин аз те нараних, заболя те, видях. Когато те помолих да ми обещаеш онова, те нараних. Ще ми простиш ли?- попитах и го погледнах, а сълза се стече от окото ми.

-Шш, аз отдавна ти простих бебе- каза и избърса сълзата ми.-Щом ми каза „Обичам те шибан тъпанар такъв". Още тогава забравих за това бебе. Не плачи, не обичам да трия сълзите ти.- каза и целуна челото ми. –ШШ, не плачи моя малка красавице.

🔱Daddy's princess🔱Where stories live. Discover now