Сигурно много пъти сте се чудили кой стой зад тази история. Та аз....съм едно малко по-различно момиче(макар че според моите приятели това не е вярно). Чудите се какво ми е по-различното ли? Навярно на всеки един от вас му се е случвало да се присмее на момчето което ходи малко по-различно от останалите или на момичето което говори малко по-различно от всички.Та...преди около 19 години,по време на моето раждане, докторът се е забавил с няколко секунди и това е довело до много значителни последици. Получило се е някакво усложненние и в следствие..церебрална парализа. Когато чуете това всички си представята възможно най-тежкия случия( на леглото, в инвалидна количка, неспособно нищо). Всъщност това изобщо не е така. Всичко зависи от това коя част от мозъкът е засегната( недостиг на кръв до определен център на мозъкът). При мен като цяло е засегната контролният център на говор и движение, но с много труд това се оправя. Както казвам на приятелките си, аз съм като играчка с лек дефект. Сигурно се чудите защо пиша всичко това? Защото в 21 век е срамно да се гледна на нас като на извънземно. Срамно е, не за нас, а за обществото ни. Навсякъде се пише за толерантност към различните нации и религии, но в край на сметка ние сме един от най-нетолерантите държави. Имам доста опит от всякъде като цяло, от държавни институции където ме гледат отново като извънземно, от публичните места, където отново ме гледат по същия начин.
Сигурно сега се чудите дали съм ходила на училище? Да ходих и то цели 13 години. Аз също като вас имах същите типични проблеми за една ученичка. Бягах от час понякога, не си пишех домашното...типични проблеми, които всеки от вас знае и има. Училището ми беше обиккновенно училище, с обикновенни деца, които всъщност се оказа мои приятели. Да естествено, че има и хора които не ме понасяха особено.
На в край на сметка всички това ми позволи да натрупам опит...голям опит. Понякога се чудя дали всъщност това си струва?
Относно това как започнах да пиша? Всичко беше просто на шега, а по-голямата шега е че изобщо не вярвам в любовта и в мъжете...
YOU ARE READING
🔱Daddy's princess🔱
Teen FictionТя ли? Тя беше кучката в града и глезеното момиченце на богатият си татко. А той? Той беше нейният бодигард... -Добро утро- измрънках и целунах устните му отново, осъзнавайки че правя грешка след грешка, но малкото невинно аз беше доволно от себе си...
