BESTIES , YOONMIN

eight

уенди и юнги лежаха на леглото на юнги, прегърнати.

- значи джимин се връща скоро? - попита уенди, а юнги кимна. - поне няма да ти е скучно, когато аз съм на работа.

юнги се засмя тихо и погали бузата на уенди с палеца си.

- знаеш ли, - започна уенди, изправяйки се в седнало положение. - преди да замине, джимин ми каза нещо.

юнги си остана все така легнал, но надигна погледа си към уенди, срещайки очите и. 

- какво ти е казал? да гледаш да не падна в някоя канавка докато го няма ли?

уенди се засмя на казаното от юнги и игриво разроши косата му.

- не, не е това. каза ми, че когато се върне, ще направи всичко възможно да си вземе това, което му принадлежи.

юнги надигна тялото си, подпирайки се на раменете си. - какво трябва да означава това?

- не знаам. - въздъхна уенди. - странен ми се стори начина, по който го каза... някак гневно, за пръв път виждах този негов поглед.

юнги хвана ръката на уенди, леко галейки я. - сигурно не е имал нищо важно на предвид, не го мисли. има си моменти, в които откача.

- може би си прав. а и като си пишем сега си се държи нормално.

уенди отново легна, сгушвайки се в юнги, който започна да милва косата и.

но мислите му отново бяха в джимин.

[a/n]

woaah such a long chapter :o