BESTIES , YOONMIN

ninety nine

юнги бавно пристъпваше напред, леко затваряйки вратата след себе си, а джимин не помръдваше. тялото му сякаш бе замръзнало, трепереше. следеше движенията на юнги, който вече се бе приближил на сантиметри от него. 

двамата стояха така - зяпайки се, без да продумват и дума. очите на джимин се насълзиха, юнги му бе липсвал. адски много. не можеше да повярва, че го виждаше пред очите си. може би бе халюцинация? може би бе сън? а може би просто полудяваше...

но тези съмнения на джимин бяха разбити от юнги, който неочаквано се приближи и силно го прегърна...