BESTIES , YOONMIN

one hundred and twenty one

юнги крачеше нетърпеливо пред входа на училището, чакайки с нетърпение часовете да свършат. искаше да види джимин. липсваше му, а и искаше да се увери, че всичко бе наред и че денят на малкия бе минал без проблеми.

най-сетне звънецът би и учениците започнаха да излизат, тичайки и минавайки през юнги, който на два пъти щеше да бъде бутнат от нетърпеливите да се приберат деца. той започна да се оглежда за джимин, макар и да бе трудно заради тълпата. мина се известно време и всички излязоха, а нямаше и следа от чим.

юнги започна да се притеснява, какви ли не мисли не му минаха през главата. бе сигурен, че джимин нямаше допълнителни часове или нещо подобно, защото знаеше програмата му. може би някой учител го бе задържал? все пак бе отсъствал доста време и вероятно е изпуснал доста важен материал. тази мисъл успокояваше поне малко юнги и той реши да поизчака още малко.

след няколко мъчителни за юнги минути, позната фигура се показа от входа. надеждите на юнги, че това бе джимин, бяха разбити след като видя чонгкук, който, изненадващо, се бе насочил право към него. по-малкия застана пред него със самодоволна усмивка, а на юнги веднага му се прииска да размаже физиономията му.

- кого чакаш? - попита кук, макар и да знаеше отговора.

- не те интересува. - отговори хладно юнги и тръгна напред, но чонгкук застана на пътя, попречвайки му.

- надявам се да не чакаш джимин. горкия, сигурно не може да ходи от това, което му причиних.

- к-какво... - юнги изтръпна и усети как тялото му се изпълва с неописуем гняв. - какво си му направил?!

- приеми, че аз победих и джимин е мой. винаги е бил моя собственост. погледни се - седиш и чакаш тук заблуден, докато аз го чуках вътре, слушайки приятните му викове--

преди чонгкук да може да се доизкаже, юнги безмилостно удари с юмрук лицето му. кук се строполи на земята и извика от болка, но секунди след това стана и отвърна на удара.

двамата започнаха да си разменят удар след удар, ритник след ритник. юнги никога не се бе бил и бе по-слаб, докато младият чонгкук имаше доста повече опит в това 'начинание' и успяваше да надделее над по-големия. но мин успяваше да се защити, желанието да убие чонгкук в този момент бе твърде силно, че да се откаже толкова лесно.

успяваше да се защити поне докато не усети пронизваща болка в стомаха си, която го накара да се строполи безпомощно на земята.

последното нещо, което видя преди да затвори очи, бе как джимин тичаше към него, крещейки името му.