BESTIES , YOONMIN

eighty

хосок не спираше да чука на вратата на юнги, но брат му така и не му отваряше. тъкмо беше на път да се откаже, но тогава юнги отвори вратата и показа намръщената си физиономия.

- какво искаш? - попита с дрезгав глас той и се облегна на вратата, скръствайки ръце. - оня твоя тръгна ли си?

- какво имаш против техьонг пък сега?

- ми нищо. - отговори му юнги. - само дето през нощите викаш малко силно и да не казвам колко добре се чува в моята стая. 

хосок се изчерви и зарови погледа си в земята. 

- аз... не дойдох да ми мрънкаш. къде беше снощи? майка се разтревожи.

- вече не съм на пет, че да се тревожи за мен. и не мисля, че трябва да ти се отчитам къде ходя. - отговори юнги и бързо влезе обратно в стаята, затръшвайки вратата под носа на брат си, който въздъхна и се върна обратно в дневната при техьонг.