ninety six

1.5K 256 9
                                    

юнги бързо стигна до дома на джимин и веднага натисна звънеца. след секунди се чуха стъпки и майката на чим бавно отвори вратата, усмихвайки се веднага щом видя юнги.

- юнги, какво правиш тук? - попита жената, а юнги започна да се заоглежда зад нея, опитвайки се да намери джимин с поглед.

- къде е джимин? аз.. трябва спешно да говоря с него...

- джимин? не знаеш ли? - попита учудено г-жа парк и ококори очи. - той отиде при баба си в гуангджу.

- к-какво? - заекна юнги, изведнъж не му достигаше въздух. - защо... защо е отишъл там?

- не знам честно казано. - отговори му откровено. - каза, че не се чувства добре тук и поиска да поживее за малко там... но не ми каза кога ще се връща. на теб не ти ли е казал нещо?

юнги поклати глава и въздиша. - не, не ми е казал нищо. ъм, може ли адреса на дома на баба му? аз.. наистина трябва да говоря с него... наистина е важно...

- но.. ще ходиш чак в гуангджу? станало ли е нещо? - майката на джимин веднага се разтревожи, но юнги бързо поклати глава и и се усмихна половинчато.

жената въздъхна в облекчение и каза адреса на нетърпеливия юнги, на когото му предстоеше дълъг път. 


BESTIES , YOONMINWhere stories live. Discover now