BESTIES , YOONMIN

one hundred and thirty nine

- моля те, остави ме, мамо! - джимин не спираше да вика през сълзи, докато се разхождаше напред-назад из дневната. - не искам! няма да направя това, което ми казваш! не искам!

г-жа парк седеше на едно място, ръцете и бяха скръстени, а сълзите се спускаха една след друга на бузите и, гледайки сина си, който не спираше да плаче.

- джимини, знам, че ще ти е трудно, но това е най-доброто решение за теб. вече говорихме, нали? да повторя всичко, което казах ли? не разбираш ли, че се тревожа за теб... когато юнги ми каза какво си преживял, се ядосах на себе си. не, не се ядосах. отвратих се от себе си, че това е станало пред очите ми, а аз не съм знаела и не съм успяла да го спра. затова те моля да ме послушаш, джимини. 

джимин отново поклати глава, отказвайки се да се съгласи. - не, не разбирам как това да съм толкова далеч от юнги ще ми помогне. не. не искам! 

- джимини, - г-жа парк се приближи до сина си, като сложи двете си ръце на раменете му. - не разбираш ли колко може да навреди на юнги това, че имате връзка? той е много по-голям от теб и ако някой си отвори устата ще стане много лошо за него. а и ти сам каза преди малко, че смяташ, че не си достоен за него, нали?

джимин въздъхна и се отдръпна от майка си. - но... това наистина ли означава, че да се преместя толкова далеч ще бъде най-доброто решение? наистина ли?

[ a/n ]

ако не сте разбрали, този разговор се е случил преди джимин да блокира юнги. в следващата глава ще се разясни какъв е бил целия разговор на джимин и майка му. ~