BESTIES , YOONMIN

thirty one

юнги чакаше джимин пред класната му стая. радваше се, че охраната на училището не го забеляза, когато влезе, иначе вероятно щеше да си донесе доста проблеми. но така или иначе, не идваше за пръв път в това училище

джимин трябваше съвсем скоро да излезе от клас, а през това време юнги организираше мислите в главата си. бе решил, че ще говори с приятеля си нормално и спокойно, защото не мислеше, че ако му се разкрещи през всички в училището ще му помогне много. 

звънецът би и юнги се подпря на стената в очакване. учениците започнаха да излизат от класната стая и не след дълго се показа и джимин. той веднага видя юнги и се приближи до него.

- какво правиш тук? - попита го джимин, а в гласът му можеше да се усети гневът, който изпитваше, че юнги бе дошъл до училището.

- искам да поговорим. - отговори му юнги и се приближи до него.

- аз не искам. - джимин се обърна с намерение да продължи да върви по коридора, но юнги хвана китката му, спирайки го.

- моля те, изслушай-

- джимин! - юнги бе прекъснат от вик, идващ от другата страна на коридора. двамата с джимин се обърнаха, за да видят как високо момче с кестенява коса се приближаваше с бързи крачки към тях, заставайки до джимин.

- чонгкук хьонг! аз тъкмо щях да ти звънна... - джимин се усмихна широко на момчето пред него, което незнайно защо подразни юнги.

- няма проблем. хайде, да вървим. 

джимин кимна и се обърна към юнги. - по-късно ще говорим.

преди юнги да каже нещо, джимин и чонгкук вече се бяха отдалечили на няколко крачки от него. той въздъхна и погледна към тях, надявайки се джимин поне да го погледне. 

но единственото, което видя, бе как дясната ръка на чонгкук стискаше силно дупето на джимин, без никаква съпротива от страна на по-малкия... 

[a/n]