BESTIES , YOONMIN

one hundred and eleven

- джимини, събуди се. - извика юнги и леко подбутна спящия на седалката джимин. - почти сме в сеул. 

джимин измрънка нещо, което юнги не можа да разбере, и отвори лениво очите си. 

- ама.. ние преди пет минути тръгнахме... 

- оу, да. по-скоро преди три часа, просто ти заспа пет минути след като тръгнахме. - засмя се юнги, а чим продължи да гледа с полузаспала физиономия.

- ти си виновен, че не можах да спя добре. дразнеше ме през цялата нощ! да не говорим колко силно хъркаше. - отсече джимин раздразнено, което предизвика още по-силен смях у юнги.

- наистина се изумявам как успя да спиш в колата през целия път. а при майка ти ли ще ходим първо? 

- не. - отговори чим. - при джин и намджун.

- оу, със сигурност им липсваш. джин пита за теб. 

- радвам се. - джимин се усмихна. наистина му липсваха приятелите, липсваше му и майка му. - а, юнги... какво ще им кажем... за нас?

- остави това на мен. не искам да се тревожиш за нищо, нали? 

джимин кимна и се облегна на седалката. бе леко притеснен, но поне юнги го успокояваше. 

всичко щеше да се оправи и нямаше да има проблеми... нали?