- юнги, сутринта те изписаха от болницата и затова сега трябва да си почиваш. - джимин всячески се опитваше да убеди хьонга си да стои в леглото, но той така и не го слушаше. постоянно мърдаше и мрънкаше, а джимин не спираше да въздиша и да му се цупи.
- не ми се лежи, джимин, - възрази юнги и изпуфтя нервно. - на това легло съм вече от часове. писна ми да лежа. а и ти не искаш да легнеш до мен.
джимин поклати глава и седна на леглото на юнги. - хьонг, минаха се едва пет дни от инцидента и раната ти още не е съвсем добре. а и няма как да легна до теб, родителите ти, хосок, техьонг и майка ми са в съседната стая. ами ако решат да влязат?
- няма да влязат. не се тревожи. джимин, моля те... имам нужда да те гушна сега. моля те, ела при мен.
джимин въздъхна, но все пак послуша юнги. побърза и се вмъкна под чаршафите при него, гушкайки го. юнги се усмихна и целуна целуна челото му, устните му, бузите му, носа му.
обичаше го. харесваше му толкова много да бъде близо до джимин, да усеща топлината на тялото му, парфюма му, да чува туптящото му сърце.
- джимини, мисля да кажа на нашите за връзката ни. - сподели юнги, а джимин кимна в отговор. - имам чувството, че сега се притесняваш твърде много. по-добре ще е да узнаят.
- мм, да. - съгласи се джимин, - но ако не са съгласни? и се ядосат? ако ти навлека проблеми?
- не трябва да се тревожиш за нищо, бебе. аз ще се погрижа за всичко.
джимин кимна и се облегна на рамото на юнги, отпускайки тялото си.
[a/n]
im writing shits sorryyy
but the end is coming soo ~~
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
