BESTIES , YOONMIN

sixty seven

чонгкук бе притиснал джимин до едно дърво в парка, целувайки го настойчиво. ръцете му бяха подпрени на дървото, спирайки малкия да се измъкне, а единия му крак се намираше между краката на другия. джимин плахо бе поставил ръцете си около кръста на чонгкук, отвръщайки на целувката. 

двамата винаги ходеха в парка през междучасията и през часовете. на чонгкук не му пукаше особено, че джимин го бе грижа за оценките и че полагаше доста старание да учи и да се справя добре. но на чонгкук никога не му бе пукало наистина.

юнги ги гледаше без да помръдне. сякаш краката му се бяха сковали, цялото му тяло трепереше. стоеше така, докато джимин погледна към него и ококори очи, прекъсвайки веднага целувката им с чонгкук. тогава юнги се обърна и побягна с всички сили, игнорирайки виковете на чим, които се чуваха след него.

но защо се чувстваше толкова зле? защо се чувстваше, сякаш бе предаден?