twenty five

2K 281 18
                                    

двамата поседяха още малко така, гледайки се и не казвайки нищо. докато джимин не избута силно юнги от себе си. юнги падна на пода и извика силно, а по-малкият се засмя и стана от леглото.

- джимин, мамка му! - извика юнги, а джимин продължи да се смее. 

- момчета? 

двамата погледнаха към вратата, от която се подаде майката на джимин. 

- какво правите? какъв беше този силен трясък? - попита тя, а джимин сви рамене. 

- нищо, мамо. 

- добре. - жената се усмихна и щипна леко бузата на сина си. - ако сте гладни, заповядайте долу да хапнете.

- естествено, че сме гладни! хайде, юнги, ставай - джимин погледна към юнги, който все още седеше на земята с намръщено лице.

- хубаво. но няма да се отървеш толкова лесно, ще говорим после. - каза юнги и стана, запътвайки се към кухнята, като г-жа парк и джимин го последваха.


[a/n]

*dead*

Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.

*dead*

BESTIES , YOONMINTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang