двамата поседяха още малко така, гледайки се и не казвайки нищо. докато джимин не избута силно юнги от себе си. юнги падна на пода и извика силно, а по-малкият се засмя и стана от леглото.
- джимин, мамка му! - извика юнги, а джимин продължи да се смее.
- момчета?
двамата погледнаха към вратата, от която се подаде майката на джимин.
- какво правите? какъв беше този силен трясък? - попита тя, а джимин сви рамене.
- нищо, мамо.
- добре. - жената се усмихна и щипна леко бузата на сина си. - ако сте гладни, заповядайте долу да хапнете.
- естествено, че сме гладни! хайде, юнги, ставай - джимин погледна към юнги, който все още седеше на земята с намръщено лице.
- хубаво. но няма да се отървеш толкова лесно, ще говорим после. - каза юнги и стана, запътвайки се към кухнята, като г-жа парк и джимин го последваха.
[a/n]
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
