BESTIES , YOONMIN

one hundred and twenty five

след като джин най-после бе убедил джимин да отиде при юнги, двамата с бавна крачка влязоха в стаята. погледите на всички се фокусираха върху очевидно притеснения чим, който го бе страх да ги погледне. не, не тях. не искаше да погледне юнги. 

- мисля, че ще е по-добре да ги оставим насаме. - предложи майката на юнги и след като всички кимнаха в съгласие, излязоха от стаята, оставайки двете момчета сами.

джимин стоеше на разстояние от юнги, като все още не го поглеждаше. опитваше се и да сдържа сълзите си, но ясно се виждаше, че не му се получаваше.

- джимини, защо стоиш там? - попита юнги, като се усмихна широко. радваше се да го види. - ела при мен.

джимин колебливо се приближи и седна на стола до леглото, но така и на каза нищо.

- джимини, всичко наред ли е?... ранен ли си някъде? - отново попита юнги, но джимин не му отговори. - защо не ми отговаряш? всичко наред ли е?

- аз... аз... - джимин заплака. не можа да се сдържи и заплака. сълзите неконтролируемо започнаха да се стичат по червените му бузи. - съжалявам, х-хьонг... 

- за какво се извиняваш, джимини? знаеш, че нищо от това не е по твоя вина, нали? моля те, не плачи...

юнги нежно протегна ръката си, хващайки тази на джимин. 

- но... но... - джимин продължаваше да плаче, а юнги въздъхна и топло се усмихна.

- не искам да плачеш, моля те... - джимин кимна и изтри сълзите си, поглеждайки най-сетне към юнги. - сега, моля те, целуни ме, защото не издържам вече, джимини...

джимин се усмихна едва забележимо и послушно се наведе към юнги, сливайки устните им.

[ a/n ]

да направя ли q&a? интересно ли ще ви е? хд