когато юнги влезе в стаята, джимин се бе свил в ъгъла, плачейки. тялото му трепереше толкова много, че даже мин го бе страх да се доближи.
- джимини? джимини, добре ли си? - с бавни стъпки, юнги се доближи към плачещото момче, клякайки до него. - кажи ми нещо, моля те.
джимин поклати главата си и отказа да проговори. бе го страх дори да погледне юнги.
- слушай ме, джимин, - започна юнги, звучейки напълно сериозно, макар и гласът му леко да трепереше, - много добре знам от какво те е страх. но наистина ли мислиш, че ще му позволя да те докосне? наистина ли мислиш, че няма да те пазя? уверявам те, и да те доближи няма да може. ще накарам животът му да се стъжни, повярвай ми. няма от какво да те е страх, защото вече не си сам, разбираш ли? затова, моля те, върни се с мен в сеул... джимин, аз... аз няма да мога без теб... моля те...
джимин надигна глава, срещайки погледа си с този на юнги. малкия видя, че хьонга му бе готов да заплаче и без да се замисля, веднага го прегърна силно.
- ще дойда. но, моля те, никога не ме оставяй...
[a/n]
sooo, тъй като подготвям нов фик, който пак ще е шорт стори, ама викук, се чудех дали някой би следял...
Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.
много по-различно от бестийс ще е, ноо... таа да, някой ще следи ли?~~
