BESTIES , YOONMIN

sixty two

yoongimin: виж, джимин

yoongimin: ще бъда честен, защото иначе ще се побъркам

yoongimin: не мога да спра да мисля за целувката

yoongimin: и... 

yoongimin: се чувствам сякаш се отдалечавам от уенди

yoongimin: знам, че разчиташ на мен и... не знам..

yoongimin: едва ли искаш ние с уенди да скъсаме само защото на теб не ти е проблем да се целуваш с други хора просто ей така

yoongimin: та мисълта ми е

yoongimin: искам да се видим и...

yoongimin: ох господи от кога ми е толкова трудно да говоря с теб..

yoongimin: помниш ли когато си говорехме с часове и не спирахме

yoongimin: и ни беше хубаво, нали?

yoongimin: искам тези времена да се върнат, чим

yoongimin: искам пак да си до мен и да мога да разчитам на теб и да ти споделям всичко

yoongimin: искам пак да сме си същите, става ли?

yoongimin: сякаш всичко тръгна от онази гола снимка... забрави за нея, моля те

yoongimin: няма да те разпитвам защо и какво правиш, нито за онзи от училището ти

yoongimin: ако сам решиш, ще ми кажеш

yoongimin: отговори ми, когато си на линия, моля те..

[a/n]

чувствам се уморена и някак не на място... не съм доволна от тази глава и от предишната и вероятно ще ги редактирам утре, да знаете.