BESTIES , YOONMIN

thirty three

хосок, юнги и уенди седяха в кафене близо до дома на братята, пиейки кафе. 

- защо не покани намджун, джин и джимин? щеше да е хубаво и те да дойдат. - каза уенди, обръщайки се към юнги, докато отпи от кафето си.

- намджун и джин вероятно нямаше да искат да дойдат, а джимин... - юнги спря за момент, обмисляйки какво оправдание да измисли за това, че не бе поканил джимин. - той скоро се прибра от лагера и вероятно иска да си отпочине малко.

- добрем. ще го поканим другия път, нали? - попита уенди, а юнги кимна. 

не искаше да казва на уенди за случилото се, защото наистина не знаеше какво всъщност се бе случило. какво щеше да и каже? че се бе раздразнил, че някакъв бе стиснал дупето на джимин и, че се разкъсваше от ревност отвътре? не беше сигурен дали бе ревност, но определено бе болезнено.

- юнги, може ли да те попитам нещо? - гласът на хосок прекъсна мислите на юнги. 

- какво?

- ако едно момч- един човек... те покани у тях, въпреки че скоро сте се запознали... ще приемеш ли? - попита хосок, видимо притеснен. играеше си с гривната на ръката си и устните му леко потрепваха. това беше достатъчно за юнги, за да разбере, че брат му се срамува.

- охоооо, хосок си е намерил приятелче. - пошегува се уенди и двамата с юнги се засмяха, докато хосок им се мръщеше и съжаляваше, че бе попитал.