BESTIES , YOONMIN

one hundred and twelve

- ДЖИМИНИИИ! - извика радостно джин и се нахвърли върху изненадания чим, който стоеше пред вратата заедно с юнги, прегръщайки го силно. - ох, липсваше ми, малчо.

джимин просто се усмихна и отвърна на прегръдката на хьонга си. двамата с юнги наистина отидоха в дома на джин и намджун най-напред, но за съжаление само сокджин си бе вкъщи.

тримата влязоха в помещението, водени от джин и се настаниха на дивана в дневната.

- наистина съжалявам, че намджун не е тук, - въздиша джин. - случи се така, че е на работа, а аз съм в почивен ден.

- наистина ми се искаше да видя и намджун-хьонг. и двамата ми липсвахте много. - каза джимин и се усмихна.

- и ти ни липсваше, малчо. къде беше през цялото това време? повече не изчезвай така. - предупреди го джин, а чим кимна няколко пъти в съгласие.

- юнги, все още ми се спии... - измрънка джимин, облягайки главата си на рамото на юнги уморено.

- поспи малко тогава. - каза юнги и надигна брадичката на малкия, поставяйки бърза целувка върху устните му.

тялото на джимин потрепна и бузите му се зачервиха. засрами се от факта, че току-що юнги го бе целунал пред джин и бързо скри лицето си, затваряйки очи.

- мисля, че има много да ми разказваш, юнги. - усмихна се джин самодоволно, а юнги кимна и погали главата на вече полузаспалия джимин.