BESTIES , YOONMIN

sixty three

parkchim: наистина ли искаш всичко да е както преди?... 

parkchim: нищо ли не се е променило?

yoongimin: какво да се е променило?

джимин стисна ръката си юмрук, след което малки сълзи се образуваха в краищата на очите му.

parkchim: понякога се чудя защо правя всичко това..

parkchim: защо се опитвам да привлека вниманието ти

parkchim: защо винаги се опитвам да те карам да мислиш само за мен

parkchim: защо никога не го правиш

parkchim: защо си толкова сляп

parkchim: защо търпя толкова болка заради теб

parkchim: защо трябваше да става така

parkchim: защо спя с друг, а ти с друга

parkchim: защо го позволих

parkchim: аз те обикнах пръв, юнги

parkchim: а не уенди

parkchim: аз бях пръв

parkchim: а тя те открадна от мен

parkchim: ако не ми беше близка, щях да я мразя

parkchim: но съм глупак и не мога да мразя нещо, което ти обичаш

parkchim: съжалявам, юнги

parkchim: очевидно ще е най-добре да се откажа

parkchim: няма да ти пиша или досаждам повече

parkchim: ще изчезна от живота ти, за да можеш да си щастлив

parkchim: защото щастието ти е най-важно нали?

parkchim: ще те помоля да не отговаряш на тези съобщения

parkchim: за да мога поне малко да съм спокоен

parkchim: благодаря ти, юнги

parkchim: макар и любовта ми да бе едностранна се радвам, че те обикнах

parkchim: надявам се винаги да бъдеш усмихнат 

parkchim: благодаря ти.. за всичко <3

джимин хвърли телефона си настрани, след което заплака. не издържа. не издържа на болката, която го мъчеше вече две години и не го пускаше. мислеше, че ще му олекне, задето си призна всичко на юнги, но не бе така. заболя го повече и болката бе още по-нетърпима. 

бе грешка да обикне юнги и много добре го знаеше тогава. а сега вече бе късно да спре...

[a/n]

дори не знам как да ви благодаря за всичко. за коментарите, за вотовете, за четенията. не знаете колко много значи всичко това.. благодаря ви много, адски много за подкрепата. обичам ви <3