BESTIES , YOONMIN

thirty nine

- и аз не знам какво ми има, джин. - призна си юнги. - откакто джимин ми прати онази... снимка, не спирам да мисля на него... по-много странен начин... всеки път, като затворя очи, виждам снимката, представям си тялото му и... се възбуждам... буквално, дънките ми отесняват и се чувствам като тоталната курва... и вчера, като онзи го докосна се почувствах странно, изпълних се с гняв и желание да отида и да издърпам джимин от ръцете му.. мисля, че полудявам, джин...

джин слушаше внимателно приятеля си, като от време на време отпиваше от кафето си, което вече бе почти свършило.

- защо не кажеш на джимин как се чувстваш? - предложи му джин след минута мълчание.

- защото не мога, ще умра от срам. а и аз самият не знам как точно се чувствам, объркан съм...

джин въздъхна и погледна юнги в очите. - харесваш го, юнги. но си явно достатъчно тъп, че да не го осъзнаваш и да мъчиш и двам-

- не го харесвам, джин. - прекъсна го юнги. - какви ги говориш?

джин бе готов да каже нещо, но си замълча. - дори и ти не си вярваш, моля те. 

юнги не каза нищо повече. гледаше в пода и мислеше за думите на джин.

той наистина ли... харесваше джимин?