BESTIES , YOONMIN

one hundred and one

юнги и джимин бяха легнали на дивана, като чим все още бе в прегръдките на по-големия. юнги си играеше с кичурите му и от време на време целуваше челото му. джимин се бе успокоил, не плачеше вече, не трепереше. просто лежеше върху гърдите на юнги, слушайки как сърцето на по-големия бие силно. някак му харесваше този звук.

- по-добре ли си? - попита го юнги, а джимин кимна и леко се размърда. - може ли да поговорим сега?

- за какво искаш да говорим? - джимин надигна главата си, срещайки очите на юнги, но веднага бузите му се зачервиха и отново сведе глава.

- първо искам да ми кажеш защо се срамуваш така.

- н-не се срамувам... - отрече джимин и се отдели от юнги, заставайки в седнало положение. 

юнги въздиша и седна до джимин. - джимини, не ме лъжи.

- а ти защо си тук? - попита чим, опитвайки се да смени темата.

юнги му се усмихна, карайки бузките му да станат още по-червени. - защото осъзнах какъв глупак съм бил. и... наистина съжалявам, че мислих само за себе си, джимин. чувствам се зле, че си мислих такива неща за теб, докато ти си страдал... съжалявам за онова, което ти казах онзи ден... съжалявам, че не бях забелязал по-рано чувствата ти... и наистина съжалявам, че трябваше да ти го кажа чак сега... съжалявам, джимин. не знам дали вече е късно да искам втори шанс, но все пак съм решен да опитам късмета си. 

очите на джимин отново се бяха напълнили със сълзи, но се сдържа. не искаше да притеснява юнги, не искаше отново да се чувства толкова слаб.

- няма за какво да съжаляваш, юнги. аз съм си виновен, че бях толкова наивен и че забърках и теб в тази каша... не трябваше да става така, съжалявам..

юнги се усмихна и хвана лицето на джимин в шепите си. - джимин, може ли да те целуна?

чим усети как сърцето му спря, но все пак успя да кимне почти незабележимо, след което затвори очите си инстинктивно. юнги не се забави и веднага сля устните им, поставяйки ръцете си на кръстна на джимин, като го притисна по-близо до себе си...