one hundred and thirty

1.2K 168 21
                                    

когато джимин пристигна в болницата видя г-н мин, който седеше на столовете пред стаята на юнги, четейки вестник.

- здравейте. - поздрави го чим и седна до него. - юнги събудил ли се е?

- джимин? не очаквах да дойдеш толкова рано. - засмя се мъжът и потупа джимин по рамото. - събуди се рано, но лекарите влязоха при него и ми казаха да чакам отвън. вече половин час вися така и ми доскуча.

- да не би да има проблем? - попита чим разтревожено.

- мм не, не се тревожи. - успокои го г-н мин. - просто искаха да направят още няколко изследвания.

джимин кимна и въздъхна успокоено. настъпи неловка тишина между двамата - г-н мин продължи да чете вестника си, а джимин тропаше нервно с пръсти.

- на вас... - започна той, карайки бащата на юнги да надигне поглед, - трудно ли ви беше? смисъл когато разбрахте, че хосок хьонг е.. хомосексуален?

г-н мин повдигна вежда, учуден от въпроса. - не очаквах да ме питаш това. - засмя се той, - но не, не бих казал, че ми беше трудно. първоначално бях малко ядосан, но после си казах ''той ми е син и трябва да го подкрепям''.

- оу. това е добре. - промърмори джимин и се усмихна.

притесняваше се да не създава проблеми на юнги, да не го скара с родителите му, но щом г-н мин бе приел сексуалността на хосок, значи вероятно не би трябвало връзката между тях с юнги да е проблем за него... нали? не трябваше да бъде.


[ a/n ]

i forgot to update sorry :c

BESTIES , YOONMINWhere stories live. Discover now