BESTIES , YOONMIN

one hundred and thirty six

- юнгиии, не искам да си тръгвам.. - джимин продължаваше да мрънка и да се гуши в юнги, едва позволявайки му да диша.

- нали утре ще те гушкам пак? не е като да се виждаме за последно, бебе. - юнги галеше нежно главата на чим, успокоявайки го.

двамата се бяха скрили в стаята на юнги, като бяха казали на останалите, че трябва да говорят за нещо преди да тръгнат. но те просто искаха да останат малко насаме и да се насладят на компанията на другия.

- не може ли да спя у вас? - попита джимин и нацупи устни, опитвайки се да убеди хьонга си.

- нем, майка ти каза, че иска да говори с теб. затова трябва да вървиш. ще сме заедно утре цял ден, обещавам ти. и ще те гушкам мноого.

джимин се усмихна и още веднъж прегърна юнги.

- добре, но ще ти пиша веднага след като се прибера. - каза чим, след което постави лека целувка върху устните на юнги и бързо излезе от стаята му с усмивка на лице.