BESTIES , YOONMIN

sixteen

- джимин пак се държи странно. - въздиша юнги, привличайки вниманието на намджун и джин, които се караха за последното парче торта.

- защо? какво стана? - попита джин, а юнги му подаде телефона си. намджун и джин започнаха да четат чата, докато юнги се клатушкаше напред назад от притеснение. 

- това ми напомня на времето, когато с джин още не бяхме заедно и той тайно си падаше по мен. - засмя се намджун, а джин го побутна по рамото.

- защо? - попита юнги.

- тогава той ми беше благодарил за нещо и  аз му казах нещо като ''нали за това са най-добрите приятели'' и той ми отговори също с ''ясно'' и после не ми се обаждаше месец. после се оказало, че ме харесвал и си мислел, че и аз също го харесвам, но когато съм му казал, че сме приятели, мечтите му са се били разбили. - обясни намджун, като погледна към намръщения джин със самодоволна усмивка. 

- ама после се оказа, че и ти си ме харесвал през цялото време, така че си стой тихо и не се смей като пияна курва.

намджун, въпреки казаното от джин, не спря да се хили. разроши игриво косата на съпруга си и целуна нежно намръщените му устни.

- добрееееее - прекъсна ги юнги. не обичаше да гледа подобни сцени между двамата, когато беше без уенди. - но не мисля, че това е причината на джимин. ние сме най-добри приятели от доста време и щях да разбере ако ъм.. ме харесваше.

- абе не знам. - намджун вдигна рамене. - ти си малко тъпичък, та нищо чудно.

юнги се засмя иронично, хвърляйки възглавница върху смеещия се намджун.