BESTIES , YOONMIN

one hundred and thirty four

юнги пристъпи в дневната, където се бяха събрали всички - родителите му си говориха с майката на джимин, а хосок и техьонг седяха до тях, правейки се че ги слушат, докато едва забележимо се докосваха. джимин леко ходеше зад него, опитвайки да се скрие.

- майко, татко - обърна се юнги към родителите си, които погледнаха към него, - искам да ви кажа нещо.

джимин прехапа устни от нервност и затвори очи. бе го толкова страх, че нещо щеше да се случи.

- слушаме те. - каза г-н мин и даде знак на сина си да говори.

юнги въздиша, след което се обърна към джимин. хвана ръката му, издърпвайки го до себе си и отново погледна към родителите си.

- знам, че ще прозвучи странно и вероятно не сте го очаквали, но.. - започна той уверено, - но ние с джимин сме заедно. отне ми може би твърде много време да го осъзная, но го обичам. не знам дали ще е проблем за вас, но реших, че ще е добре да ви го кажа... 

настъпи неловка тишина, джимин стискаше силно ръката на юнги. сърцата и на двамата туптяха бързо, сякаш щяха да се пръснат.

- ами.. - прокашля се г-н мин, след което се засмя. - за мен няма проблем, стига да не се нанесеш да живееш тук.

г-н ми погледна осъдително към техьонг, който повдигна рамене, сякаш бе невинен.

- за мен е важно да си щастлив, юнги. - г-жа мин се усмихна на сина си и на момчето, стоящо до него, - а и съм сигурна, че джимин никога няма да те нарани.