BESTIES , YOONMIN

one hundred and three

бабата на джимин се прибра няколко часа след като юнги бе дошъл. тя се зарадва, че някой приятел бе решил да посети внука и, защото преди си бе мислила, че той няма приятели. думите и, когато видя юнги, бяха такива: ''ех, джимини, джимини, наистина си мислех, че нямаш приятели, тъй като цял месец никой не те потърси, ама сега вече щом този хубавец е тук, ще мога да спя спокойно.''

юнги и бабата наистина си допаднаха. юнги и разказваше шеги, които ме наизустил от брат си, които, разбира се, бяха ужасно тъпи, но на бабите и очевидно на хосок се харесваха. джимин не преставаше да се чуди как баба му открадна цялото внимание на юнги. до къде бе стигнал, че да ревнува от 65 годишната си баба. 

бе вече към 8 вечерта и тримата бяха седнали да вечерят. бабата бе сготвила много гозби, за да удовлетвори госта си, даже го бе питала кои са любимите му ястия и на секундата ги бе приготвила.

- ъм, бабо, - проговори джимин, привличайки вниманието на баба си и на юнги, които си говореха за отношенията на северна корея с северна америка и за трета световна война. - може ли хьонг да остане за през нощта?

баба му се усмихна широко и кимна няколко пъти. - разбира се, че може. ама къде ще спи? трябва да му намерим удобно място, а къщата не е много голяма...

- ами той... ще спи при мен, в моята стая. - срамежливо каза чим и погледна към юнги, който се усмихваше самодоволно.

- ее, джимини, стаята ти също е малка и малкия диван няма да му е удобен. а на пода ще му е студено. не може така. - бабата упорстваше, а джимин гледаше да така да я убеди, че да не се усети.

-ааа, спокойно, бабо - проговори юнги, - ние ще се оправим. не искам да се тревожиш.

- ех, добре миличък. както ви е удобно. - бабата най-после се съгласи и юнги се усмихна и игриво погледна към джимин, който се засрами и сведе глава, покривайки червеното си лице с ръце. 

[a/n]

40k БЛАГОДАРЯ ВИ ОМГ КАК