- Е, какво ще кажеш? – Намджун ме побутна, а аз щях да изпусна телефона си докато си правех профил в туитър. Единствената социална мрежа, в която Джимин имаше профил беше тази. Благодарение на Техьонг успях да го открия, тъй като не бих се сетил за това.
- Ъ?
- Попитах те дали ще ми помогнеш да изненадам Джин. Скоро има рожден ден и ми трябва помощ.
- Помощ за какво? – не схващах.
- Да му избера подарък. Няма да те карам да ми помагаш с вечерята, мога и сам все пак.
- Защо просто не му вземеш нещо, което на теб ти харесва? – попитах.
- Защото не аз имам рожден ден и защото с Джин сме различни. – обясни.
- Е, аз бих взел нещо, което на мен ми харесва...
- Това е защото си егоист. – припомни ми. – Искам да му купя нещо, което ще му хареса и ще му напомня за мен.
- Е, ако му купиш отново пуловер с коледни мотиви определено ще се сеща за теб. Кой би забравил ужасните си подаръци?
- Ти си ужасен, а не подаръците ми! – Намджун тропна с крак. В момента се държеше като сърдито дете, но обожавах да го дразня. – И не бяха коледни мотиви, а котки. Джин обича котки.
- Още по-засрамващо.
Игнорирах следващите думи на Намджун, които не бяха нещо по-различно от „ти си ужасен най-добър приятел" или „няма да ти говоря до края на деня".
- С кого си пишеш? – Намджун се премести до мен, но аз веднага скрих телефона си от него.
- С никого. – отвърнах, но продължих да обновявам информацията в профила си.
След две минути вече бях готов и се чудех дали да изпратя единствената дума, която бях написал в празния ни все още чат с Джимин.
Хайде, Юнги, не бъди страхливец!
@ minsuga
Здрасти
@ chimchim
Хей!
- Той ми отговори! – без да искам казах на глас, но Намджун не ме отрази, тъй като беше зает да си пише домашното по история.
А сега какво? Мисли Юнги, мисли.
@ minsuga
Какво си правиш?
@ chimchim
Подготвям се за утрешното си контролно.
Може би трябва да те попитам същото, но не бих казал, че ме интересува.
Еха, грубичко.
@ minsuga
И защо да не те интересува?
@ chimchim
Защото си непознат.
@ minsuga
Тогава нека променим това.
Да се запознаем!
@ chimchim
Не мисля,че е добра идея...
@ minsuga
И защо?
Приятел в повече никога не е излишен
@ chimchim
Сериозно ли мислиш, че можем да бъдем приятели?
@ minsuga
Само ако и ти искаш.
Искаш ли?
@ chimchim
Не мисля, че в социалните мрежи можеш да намериш приятели.
@ minsuga
Аз ще съм доказателството за това, че можеш!
Е, ще опитаме ли?
Да бъдем онлайн приятелчета?
@ chimchim
Тъй като не ме бива в разговорите на живо...
Може би мога да опитам поне да си пиша с теб.
А и какво лошо може да ми се случи като дори не знам кой си?
@ minsuga
Точно!
Нищо лошо няма да ти се случи.
@ chimchim
Благодаря за успокоението -.-
Така де, аз съм Джимин.
@ minsuga
Можеш да ми викаш Шуга.
@ chimchim
Шуга?
Та това дори не е име.
@ minsuga
Не мога да ти разкрия самоличността си толкова скоро.
А, ако ме отвлечеш или използваш информацията за други цели?
@ chimchim
Но аз ти казах името си...
Защо ти не направиш същото?
Seen.
YOU ARE READING
I need you - ➹ Yoonmin ➹
FanfictionМин Юнги е свикнал да бъде в центъра на вниманието и никога да не губи. Но какво се случва, когато съвсем неочаквано загубва от глупава игра, изискваща от него след това да изпълни абсурдно предизвикателство? Дали Юнги ще успее да докаже на себе си...
