I need you - ➹ Yoonmin ➹

12

- Отказвам се! – вървях към дома си и говорех по телефона с Техьонг.

- От какво се отказваш? – пак не схващаше за какво иде реч. Искаше ми се да му кажа, че е глупак и да му затворя, но пък нямаше с кой друг да си говоря докато стигна вкъщи. Имах глупавия навик да си говоря с някого докато отивам някъде или се прибирам у дома. И най-често жертвата ми бе Техьонг, който честно казано никога не е възразявал. Затова нямам право да се държа гадно с него и да го обиждам.

- От това да опознавам Джимин онлайн.

- Но защо?

- Защото сгафих.

- Какво си направил отново?

- Казах му, че името ми е Шуга, но разбира се той настояваше да му кажа истината. Защо просто не продължи да си пише с мен без да ме разпитва за подробности?

- Да иска да узнае името ти не е подробност. Друг е въпроса обаче да те попита за сексуалния ти живот.

- Сексуалният ми живот е моя работа!

- Ето защо е подробност, която той не е нужно да знае. Но мисля, че е негово право да иска да разбере името ти. Защо просто не си измисли име? И какво е това Шуга?

- Бях забил, ясно? Не мога да мисля в напрегнати ситуации! – защитих се.

- Пиши му отново.

- Няма начин. Вече се изложих, макар и не толкова брутално, когато се спънах по стълбите и буквално паднах в краката на Джаксън.

- Това беше в първи курс. – припомни ми.

- Но се обзалагам, че той все още помни. Просто чака удобния момент да го заяви пред всички. Както и това, че съм се издънил като не съм изпълнил предизвикателството.

- Защо толкова много се страхуваш от него? – попита ме.

- Не се страхувам. Просто не искам да разваля репутацията си. – признах. – Хей Техьонг, трябва да затварям.

- Дай още един шанс на Джимин. – каза ми преди да затворя, но нямах намерение да го послушам.

- Юнги, защо не вечеряш? И защо мобилният ти телефон е отново на масата? – баща ми ми направи забележка.

Бях сложил телефона си на масата-нещо, което баща ми ненавиждаше и винаги правеше забележка за това, но просто имах някаква глупава надежда,че Джимин може да ми пише. Не че не го зарязах по средата на чата ни, но все пак...