I need you - ➹ Yoonmin ➹

22

Гледна точка на Джимин:

- Моооля те! – Куки ме гледаше с умоляващ поглед и беше сключил ръце в молитва. Винаги е успявал да ме пречупи,гледайки ме по този начин, но силно се надявам този път да не се поддам. Не мога да сторя това, за което той ме моли. Невъзможно е.

- Не мога да направя това. – поклатих глава. – Познаваш ме твърде добре и знаеш, че не бих излязъл толкова лесно от кожата си.

- Но какво, ако всъщност ти хареса? Хайде де Джимин, крайно време е да се позабавляваш малко. – Чонгкук явно не искаше да се предаде толкова лесно.

- И какво ще спечеля от това? – попитах. Знаех отговора, но исках да го чуя от него.

- Да видим... - Куки се направи на замислен, а аз се разсмях заради глупавото му изражение. – Ще спечелиш повече приятели. Ще изглеждаш готин в очите на съучениците ни. И ще имаш какво да разказваш на Шуга след тази вечер.

Споменаването на Шуга накара онова странно чувство в стомаха ми да се появи. Какво ми ставаше? И защо толкова бързо се привързах към момчето, с което се запознахме едва преди две седмици? Все още не знам истинското му име, но последните дни той ми сподели наистина доста неща за себе си. Разбрах кой е любимият му цвят и защо толкова му харесва да облича дрехи в тъмни цветове. Сподели ми за семейството си и колко рядко всъщност получава внимание от баща си. Разказа ми и за първата си целувка, въпреки че това по-скоро ме ядоса отколкото зарадва.

- Няма да дойда. – заявих категорично и разтиках мислите за Шуга от главата си. Все още не си бяхме писали, но той ми каза, че днес щял да бъде зает, тъй като баща му го помолил да му помогне с някои задължения.

- Моля те, Джимин. Без теб няма да е същото. – Куки хвана ръката ми и ме принуди да го погледна. Защо трябва да е толкова нахален и дразнещо очарователен в опитите си да ме изнуди за нещо?

- Но нали Техьонг ще е там? Не е като да отиваш на първият си купон без мен. – вметнах. Откакто Чонгкук се размотава с Техьонг имам чувството, че е друг човек.

- Не е купон, а събиране. – Чонгкук ме поправи. – И ти обещавам, че ще се приберем преди полунощ. Наистина искам да ти помогна да си намериш повече приятели.

- Не ми трябват повече приятели. Имам си теб. И Шуга, въпреки че никога няма да го видя. – казах малко тъжно.