I need you - ➹ Yoonmin ➹

25

Когато стигнах пред дома на Техьонг малко се разколебах. Все пак беше съботен ден и нямаше дори осем сутринта. Но пък той ми е приятел и е длъжен да изслуша болката ми.

Натиснах звънеца и зачаках да ми отвори. Агонията ми продължи точно три минути, а Техьонг най-после се появи. Полугол.

- Какво, по дяволите търсиш тук по това време? – все още сънен Техьонг все пак успя да ми повиши тон.

- Трябва да поговорим. – казах и се опитах да надникна зад него, за да огледам обстановката.

- Заради някакъв си разговор ли реши да се появиш пред вратата ми в осем сутринта? И да събудиш Куки? Как не те е срам?! – Те започна да размахва заплашително ръце пред мен. Не знаех, че ще ми бъде толкова ядосан. Е, аз също не сияех от щастие, когато идваше посред нощ у дома, за да пролее няколко сълзи, но все пак го изслушвах и му давах глупав съвет. Дори му позволявах да прекара нощта вкъщи. Такъв е неблагодарник!

- Чонгкук е у вас? Това обяснява много неща. – казах и нагло спуснах поглед по тялото му. Техьонг веднага се изчерви и ми направи път, за да вляза в дома му.

- Е, за какво искаш да говорим? – Те попита и се настани на дивана вече облечен. Не знаех дори как да започна. Наистина ли бих могъл да си призная нещо, за което дори не исках да съобщя пред самия себе си?

- Помниш Джимин, нали? – попитах възможно най-глупавото нещо, а Техьонг се разсмя.

- Давай по същество.

- С него си пишем онлайн. – продължих. – Без той да подозира кой съм всъщност.

- Колко още ще увърташ преди да си признаеш? – попита ме.

- Да си призная какво?

- Че го харесваш!

- Какво? Не харесвам Джимин! – веднага се защитих.

- Тогава защо стоим тук и водим този безсмислен разговор? Можеше да поспя поне още час, за да имам сили за втори рунд.

- Какво?

- Забрави какво казах! – Техьонг заяви.

- Добре де, може и да съм малко объркан. Относно цялата ситуация с Джимин. – обясних. – Но искам да ми помогнеш с нещо.

- Ще ти помогна с каквото мога, но преди това трябва да ми отговориш на един въпрос.