I need you - ➹ Yoonmin ➹

30

Гледна точка на Джимин:

Трябваше да прекратя чата си с Шуга колкото и да не ми се искаше. А и той все пак ме окуражи за пореден път, за което и му бях благодарен. Беше неуважително от моя страна да изоставя Юнги в хола, за да обърна внимание на Шуга.

Не Шуга прекара вечерта с мен, а Юнги, което е твърде изненадващо поради факта, че допреди няколко дни не се понасяхме.

Когато се върнах в хола, носейки лаптопа си, русокото момче се беше вторачило в изключения телевизор и ме чакаше.

- Съжалявам, че малко се забавих. – извиних се и поставих лаптопа на малката холна маса, включвайки го.

- Няма проблем. – искрената усмивка на Юнги успя съвсем малко да разтика напрежението, което ме бе обзело за секунди. – Еха, станало е доста късно.

Така си беше. Минаваше един полунощ, а по това време по принцип или спях, или досаждах на Шуга с глупави съобщения.

- Този? – допитах се до Юнги, тъй като не бях сигурен дали филма е подходящ. Той прочете набързо резюмето на филма и кимна одобрително. – Надявам се да не ме държи буден цяла нощ.

- Е, аз бих могъл да ти правя компания или просто да се смея на ужасената ти физиономия след края на филма.

- Не се шегувай с тези неща. – скарах му се и го ударих леко по рамото.

- Стига де Джимин, това е просто филм, а и дори още не е започнал, за да можем да го оценим правилно.

- Бих го пуснал, но ти не спираш да говориш. По-досаден си и от Техьонг.

- Не ме карай да съжалявам, че приех предложението ти. – Юнги ми хвърли заплашителен поглед, а в следващия момент вече бях усетил, че се е приближил към мен.

- Или к-какво? – преглътнах тежко и видях нищожното разстояние, което ни делеше един от друг. Погледът ми попадна върху устните му, а в мислите ми вече се бях върнал няколко дни назад, когато споделяхме първата си целувка. Е, първата за мен.

- Нека гледаме филма. – Юнги се осъзна преди мен и се отдръпна от треперещото ми тяло.

- Д-да, нека го гледаме. – промърморих и изчаках да започне, за да се настаня по-удобно. И по-далеч от Юнги.