I need you - ➹ Yoonmin ➹

13

- Хайде де,хьонг, моля ти се. – Техьонг ме гледаше с умоляващ поглед и почти се бе свлякъл на колене, за да ми се моли.

- Казах ти, че повече няма да отида там. – отсякох. – А и не аз имам задачата да съблазнявам Чонгкук. Какво, ако той хареса мен, а не теб?

Това го казах нарочно, за да откажа Техьонг от глупавия му план. Не исках да преследвам Чонгкук заедно с него и отново да се появя на игрището.

- Всъщност си прав. – Те се замисли над думите ми. – Но съм готов да се жертвам, само за да го видя поне за няколко минути. Моля те!

- Не.

- Какво мога да сторя, за да се съгласиш само този път? – явно беше отчаян.

- Ако се съглася ще спреш ли да ми досаждаш поне днес? Наистина ще бъда доволен на това за няколко часа да не чувам дразнещият ти глас. – казах.

- Дали и Чонгкук ще мисли също като теб? – запита се. – Ами ако не ме хареса? Ако намери нещо отблъскващо във външния ми вид? Юнги, кажи ми честно, толкова ли зле изглеждам днес?

Искаше ми се просто да го ударя затова че се правеше на глупак.

- Изглеждаш страхотно. Както всеки друг път. – признах. Нямаше смисъл да го лъжа. Ядосан или не, нямаше как да не си призная очевидната истина. Техьонг е очарователен, но понякога е твърде суетен. Обзалагам се, че Чонгкук ще го хареса, стига да не си пада по момичета. И да не е обвързан. Ако е, по-добре отсега да измислям успокоителните думи, които трябва да пробутам на Техьонг по-късно.

- Е, ще тръгваме ли? – Те започна да подскача като малко дете, а после хвана ръката ми.

- Разкарай се от мен. Хората ще си помислят нещо. – веднага отдръпнах ръката си.

От двадесет минути стояхме на първия ред, тъй като Техьонг отново си имаше работа.

- Защо просто не се записа в отбора? – попитах и грабнах една от бутилките с вода, които се предполагаше, че са за играчите.

- Не ме бива в това, а и е по-лесно да скандираш за отбора и да носиш вода. – отвърна.

- Щом казваш.

Извадих телефона си, за да проверя за съобщение от Джимин, но такова нямаше. Би трябвало да е приключил с часовете си, освен ако не се е забил в библиотеката. Чудех се дали да му пиша първи, но се отказах. Щом иска да сме си приятели, нека той направи първата крачка. Още не мога да повярвам, че ми отговори.