I need you - ➹ Yoonmin ➹

5

@ sexypornstar

Откри ли го?

Кажи ми, че си успял

Как се казва?

Имам ли шанс с него??

@ infiresman

Опитвам се

но ще го открия

Обещавам

@ sexypornstar

Седмица

Имаш една седмица, Юнги

Искам да се запозная с това момче!

@ infiresman

Защо просто не се запознаеш с него?!

Нищо работа е

@ sexypornstar

Умирам от срам -.-

А той е толкова

Съвършен

Мога да потъна в очите му

А усмивката му е просто...

@ infiresman

Схванах

Ще намеря това съвършено момче

Но няма да помагам за останалото

Ясно???

- Мин?

О, не, по дяволите! Веднага прибрах телефона в джоба си преди да дочакам отговора на Техьонг, но не успях да избягам от подигравателния поглед на Джаксън, който вече бе достигнал до мен.

- Ако си дошъл заради предизвикателството... искам да ти кажа, че работя по въпроса. – защитих се.

- Все още не си го изпълнил? – направи се на учуден, но знаех, че всъщност никак не е изненадан.

- Казах ти, че ще го направя. – ядосах се. – Просто ми трябва малко време, за да... хм, за да разбера кой по дяволите е Джимин.

Трябваше да излъжа, че все още не знам кой е Джимин, за да не изглеждам като смотаняците в училище, на които им отнема доста време, за да вкарат някого в леглото си.

- Все още не си се срещал с него? – повдигна вежди Джаксън. – Всъщност те разбирам. И аз не бих искал да отида в училищната библиотека или на местата, където се събират смотаняците.

- Приключи ли? Защото наистина трябва да тръгвам. – казах и преметнах раницата си на рамо. Предпочитах да подраня за часа по математика отколкото да остана с този тук.

@ sexypornstar

Разбрано

Хей Юнги

Не знам какво ще правя без теб

Страхотен си

Милото съобщение на Техьонг някак си успя да пооправи скапаното ми вече настроение.

- Изглеждаш зле. Какво е този път? – Намджун ме попита след като се настанихме в столовата. – Да не би вашите отново да имат проблеми?

- Не, не е това. – отвърнах. – Помниш онова предизвикателство, нали? – попитах, а Намджун кимна. – Е, все още не съм го изпълнил и ако не го направя ще разваля репутацията си в училище.

- Защо просто не излъжеш, че си го направил? Никой няма да разбере за лъжата ти. – Намджун предложи.

- Джаксън иска доказателство. Знаеш, че понякога е безпощаден.

- Трябва ли ти помощ? Защото може да разпитам кое е момчето.

Защо трябва да е толкова добър приятел?

- Вече знам кой е, но не ми изглежда като лесна жертва. – обясних.

- Наистина ли вярваш на Джаксън, че ще ти трябва месец, за да достигнеш до момчето? Огледай се. Тук всички са еднакви. Биха убили, за да ги поканиш на среща или в леглото си. – Намджун се засмя на заключението си.

- Иска ми се да си прав. – въздъхнах. Нещо обаче сякаш ми подсказваше, че няма да ми бъде толкова лесно. – Хей, ще дойдеш ли на тренировката по футбол днес следобед?

- Футбол? От кога се интересуваш от това? – попита ме.

- Аз не, но обещах на Техьонг да разбера как се казва момчето, по което той си пада. – обясних.

- Съжалявам, но обещах на майка ми да ѝ помогна с готвенето днес. – както винаги се измъкна с евтино оправдание, но аз не казах нищо по въпроса.

- Е, предполагам, че ще се справя сам. Колко трудно може да е да разбереш как се казва най-съвършеното момче във футболния отбор?