I need you - ➹ Yoonmin ➹

3

- Типично в твой стил. – досадната учителка ми хвърли пренебрежителен поглед, а аз заех обичайното си място до прозореца.

- Не забравяйте да посещавате допълнителните часове, които си избрахте миналата седмица. Избираемите дисциплини не влизат в дипломата ви, но присъствието е задължително. – госпожата не спираше да говори. Чакай малко, какви допълнителни часове?

- Какви допълнителни часове? – обадих се, а съучениците ми с досада се обърнаха към мен. Какъв им е проблема? Намджун въздъхна до мен, но не каза нищо. Разбира се, той е типичното добро момче, което не иска да влиза в противоречия с учителите.

- Тези, за които се записахте миналата седмица.

Благодаря за изчерпателната информация!

Обърнах се към Намджун, а той бързо сведе поглед.

- Ти знаеше ли за това? Какви са тези часове и защо аз не знам за това? – попитах го.

- Спокойно Юнги, записах те за часовете по пиано. – каза, а аз едва не се изсмях пред всички съученици. – Аз записах музика, но пак ще се виждаме наоколо.

- Ти какво? Не можеш да ме записваш за часове по пиано! Това е най-глупавото нещо, за което можеш да се сетиш. От къде ти хрумна тази тъпотия? – ядът в мен бързо се надигаше и ми беше трудно да се овладея, за да не ударя Намджун.

- Записах те, защото знам, че имаш талант. А и другия вариант беше баскетбол. Не мисля, че би искал това.

- Нямам никакъв талант. – възпротивих се. Кой изобщо измисля тези глупави часове?

- Когато беше на десет те чух да свириш и още тогава ти казах, че имаш потенциал.

- Тогава бях на десет, по дяволите! Сега ме вълнуват други неща. – обясних.

- Знам, че ще се справиш. – успокои ме, но желанието да го ударя все още не ме бе напуснало.

- Значи музика, а? – изкикотих се, а той се засрами.

- Знаеш, че обичам да пея, а и може би след толкова време някой ще ме оцени правилно. – повдигна рамене.

- Момчета, разговорите се водят извън класната стая, освен ако не искате да споделите нещо пред всички нас. – госпожа Джису реши да се намеси. Каква досадница! Намджун отново сведе поглед, а аз се разсмях. Понякога е такова сладурче в случаите, когато се прави на невинен. Мислех си, че ще го направя свое копие, но явно съм грешал. Той просто не се поддава.

Когато най-после свърши часа побързах да изляза от стаята. Помолих Намджун да ме придружи навън, за да не бъда сам в двора на училището.

- Измисли ли нещо за довечера? – той попита.

- Не, но знам, че ще бъде забавно. Освен ако Техьонг не скапе настроението на всички ни благодарение на любовните си проблеми. – казах.

- Просто се опитай да го разбереш. Разбиха сърцето му, когато най-малко очакваше. – Намджун го защити.

- Е, няма от къде да знаеш кога някой ще те изрита от живота си. – изтърсих. Не ми пукаше за несполучливата връзка на Техьонг. Ако действаше като мен щеше да си спести това разочарование. Не можеш да бъдеш наранен, ако не позволиш на някого да те опознае. Истинската ти същност. Забавленията за една нощ си остават за една нощ. Без чувства. Без страдание след това.

- Жесток си.

- Хей, Мин! – дочух противния глас на Джаксън. Точно сега ли? Нямаше време да избягам, за да си спестя излагацията, затова просто останах на мястото си.

- Какво стана с предизвикателството?- попита, а аз го погледнах в очите, за да не изглеждам виновен заради това, че не съм постигнал успех. Засега.

- Ами всъщност... като стана въпрос за него... все още не съм го изпълнил.

- Ха! Знаех си. – Джаксън се засмя. – Няма и да го изпълниш, защото дори твоите възможности не биха превърнали онзи задръстеняк в по-малко задръстеняк.

Това дори нямаше смисъл.

- Казах ти, че ще успея. – защитих се.

- Е, както казах и преди-успех с това. – намигна ми. – По-лесно ще е да влезеш в колеж отколкото в гащите на Джимин. – подигра ми се.

- Чуй какво. – този вече бе успял да ме изнерви и докато се осъзная се бях изправил пред него.

- Юнги, успокой се. Не си заслужава. – Намджун ме издърпа назад, а Джаксън пак се разсмя. Сериозно, не можех да го понасям.

- По-малко от месец, Мин. Стегни се. – преди да успея да стана отново, Джаксън вече си бе тръгнал.

- Какво си позволява този? – разкрещях се. – Защо си мисли, че няма да успея? Досега никой не е отказвал да си легне с мен! Защо му е на онзи Джимин да ми отказва?

Намджун само стоеше и ме гледаше отчаяно, чудейки се защо се ядосвам заради простотия като тази. Разбира се, че щях да успея. Поне вече знаех как изглежда този Джимин, но пък не знаех как да действам с него.