I need you - ➹ Yoonmin ➹

35

@minsuga

Чим, аз...

Трябва да ти кажа нещо.

@chimchim

Нещо лошо ли е?

О, не!

Знам какво искаш да ми кажеш.

С нас е свършено, нали?

@minsuga

Джимин, успокой се.

Просто трябва да ти призная нещо.

Нещо лошо.

@chimchim

Шуга, плашиш ме.

Какво има?

@minsuga

Ами аз...

Трудно ми е да го кажа...

Мисля, че не учих достатъчно, а утре ще ме изпитват.

@chimchim

Това ли било?

А аз наистина си помислих, че ми се сърдиш заради това, което написах тази вечер.

Seen

- Юнги, приятел си ми, но не мога да ти спестя истината, която е, че си ГОЛЯМ ИДИОТ! Как въобще успя да измислиш такава тъпотия? – Техьонг все още се взираше в чата ни с Джимин. Личеше си, че е разочарован и безсилен пред глупостта ми. Наистина щях да призная на Джимин, че Шуга съм аз. Щях да го направя докато не осъзнах, че все още нямам смелост за това.

- Не мога да си призная. – казах. – Джимин ще ме намрази, когато разбере.

- Е, той и сега не те харесва особено...

- Не беше нужно да ми го припомняш. – изсумтях.

Да дойда в дома на Техьонг, след полунощ и по пижама, беше глупаво решение. Знам, че той е прав и че не мога да лъжа Джимин още дълго време.

- Току-що измислих как да ти се реванширам. – Техьонг плесна с ръце, а аз го изгледах подозрително.

- Да ми се реваншираш? Но за какво?

- Заради това, че ме запозна с Куки! Ако не беше ти, аз никога нямаше да разбера какво е да си влюбен в някого. Истински. – Те наблегна на последното, а аз отново се почувствах зле.