I need you - ➹ Yoonmin ➹

45

- Останал си за през нощта в дома на Джимин? И какво се правили вие двамата, а? – Техьонг ме побутна закачливо, карайки ме да се засрамя без дори да съществува причина за това.

- Не е каквото си мислиш! – защитих се.

- Предвид това, че винаги го гледаш така сякаш всеки момент ще разкъсаш дрехите му... малко се съмнявам в чистите ти намерения.

- Намеренията ми към Чим изобщо не са сексуални. – казах. – Не искам да го притискам, както и да го засрамвам още повече.

- Но щеше да изпълниш предизвикателството, нали? – Техьонг ме атакува.

- Да, но ако не се бях влюбил в него. Може ли, моля те, да не ми напомняш отново за това? Достатъчно ми е, че вечер не мога да заспя спокойно, знаейки, че съм го предал.

- Джимин няма да разбере за облога, а и Джаксън вече те освободи от този емоционален товар. – Те обясни.

- Според теб трябва ли да призная всичко пред Чим? Да му кажа ли за предизвикателството или да оставя нещата така? – попитах.

- В никакъв случай не му казвай! Джимин ще те зареже преди да направите две седмици откакто сте заедно. – Техьонг ме заплаши, а истината звучеше прекалено ужасно. Чим ще ме намрази, ако му кажа за облога. Ще си помисли, че съм го използвал и сигурно ще се усъмни в чувствата ми към него.

- Иска ми се да бъда напълно честен спрямо него, но знам, че ако си призная с връзката ни ще бъде свършено.

- Тогава си дръж устата затворена. – Те ме предупреди. - Ти не закъсняваш ли за срещата си?

- По дяволите! – изругах и грабнах телефона си от холната маса, само за да се уверя, че закъснявам със седем минути. – Трябва да тръгвам, но ти обещавам, че следващия път ще ти разкажа всичко. До най-малките детайли.

- Вече започвам да губя търпение. – Техьонг се засмя. – Искам да знам как е протекла цялата ви среща на увеселителния парк. Бас ловя, че едва си се измъкнал от смъртта.

Хвърлих предупредителен поглед на Те, а той започна да се превива от смях. Нямах никакво излишно време, за да се занимавам с детинското му поведение, затова набързо излязох от дома му.

***

- Юнги, малко се притеснявам. Добре де, ужасно много се притеснявам. – Джимин призна докато шофирах към ресторанта.