I need you - ➹ Yoonmin ➹

24

Гледна точка на Джимин:

С треперещи ръце набрах номера на Чонгкук. Не ми пукаше особено дали ще го събудя, или не. Трябваше да излея гнева си върху някого, а и да го обвиня.

- Здрасти, Джимин, в момента съм малко зает. Става ли да се чуем утре? – попита. Никога не е бързал така да ме разкара, какво му става? И какво стана с онова „най-добрите приятели са за това да бършат сълзите ти дори в три през нощта"? Е, в момента исках да се изповядам, после щеше да дойде и ред на сълзите, ако изобщо бих могъл да ги сдържа още десет-петнадесет минути.

- Не! А и с какво си толкова зает по това време? – попитах. Исках да знам кое беше по-важно от мен и вече съсипания ми живот.

- С нищо особено. Ах, Те, точно там! – Чонгкук изскимтя, а на мен ми се искаше да заплача точно сега.

- С Техьонг ли си? И какво правите вие двамата,а? – попитах. Бях сигурен, че ми личи колко зле се чувствам заради това. Явно Техьонг твърде бързо и сигурно заемаше мястото ми в сърцето на Чонгкук.

- Играем на една игра.

- За възрастни ли?

- Виж Джимин, наистина трябва да затварям. Просто ми звънни утре сутрин и ще поговорим.

Дори не си направих труда да му отвърна, тъй като затворих преди да съм казал нещо друго.

Мразех живота си!

Бях достатъчно глупав да напиша на Шуга, че искам да изляза с него. Послушах съвета на Чонгкук, а после и този на Шуга и ето какво се случи-изложих се и този път наистина прецаках нещата между нас.

Харесваше ми да си комуникирам с Шуга, макар и само онлайн. Вече не желаех толкова силно да узная истинското му име. Имах чувството, че съм го опознал, а не ми трябваше нищо друго.

Как е възможно да изпитам някакви чувства към момче, което дори не съм виждал? Или просто съм силно привързан към Шуга, защото е единственото момче, което ми обърна някакво внимание?

Трябва да оправя нещата. Да се извиня и да кажа, че съм действал импулсивно, написвайки онази глупост. Наистина ми се искаше да го видя, но явно е малко прибързано. Може би Шуга не желае да направи тази крачка? А може и да ме възприема като загубеняк, с когото си запълва времето.

Избърсах потеклите сълзи и отново взех телефона си. Не ми беше отговорил. Ама какво очаквах?

@chimchim

Моля те, игнорирай това.

Беше шега и съжалявам.

@minsuga

Чим, аз...

Трябва да ти кажа нещо.

@chimchim

О, не!

Знам, че си ми ядосан, но ми дай шанс да поправя нещата.

@minsuga

Аз също искам да изляза с теб, но мисля,че трябва да си дадем още време.

Да се опознаем имам предвид.

@chimchim

КАКВО?

Искаш да излезеш с мен?!

@minsuga

Харесваш ми, Чим.

И ти благодаря за това, че се осмели да ми признаеш чувствата си.

@chimchim

Мислех си, че вече ме мразиш.

След като не ми отговори реших, че...

Както и да е, вече няма значение.

@minsuga

Бях изплашен.

И не знаех дали трябва да си призная, че и аз също искам да те видя.

@chimchim

E, тогава щом и двамата го искаме...

Нямам търпение за деня, в който ще се видим ^.^

@minsuga

Аз също.

Изведнъж забравих за всичко-за притесненията си относно това, което сторих и за гнева си към Чонгкук. Може би утре все пак щях да му поискам сметка, но точно сега трябваше да укротя ритъма на сърцето си заради признанието на Шуга. Не мога да повярвам, че и той иска да се видим! Може би няма да е толкова зле, ако си дам шанс. И може би този път наистина бих могъл да променя нещо в досегашния си скучен живот.