I need you - ➹ Yoonmin ➹

28

Гледна точка на Джимин:

- Стигнахме ли вече? – попитах Чонгкук, който твърдо настояваше да държа очите си затворени през цялото това време. Може би вървяхме от десет минути, но все още не бяхме стигнали мястото. Не че му нямам доверие, но съм любопитен да разбера какво е намислил този път.

- Почти. – отвърна.

- Ах, ако знаех, че така ще ме измъчваш щях да пропусна празненството по случай рождения си ден. – оплаках се. Буквално вървях към неизвестното, а това ме ядосваше повече отколкото трябва.

- Толкова си неблагодарен! Ако не бях аз сега щеше да си стоиш у вас, гледайки телевизия или препрочитайки отново някоя книга. – Куки ми се караше, но аз предпочетох да не се вслушвам в искрените му думи. Беше прав за това, че щях да прекарам рождения си ден по възможно най-скучния начин.

- Техьонг ще бъде ли там, където ме водиш? – попитах, за да го накарам да спре да ме напада.

- Не, защото днес съм изцяло на твое разположение. Техьонг може да почака. – отвърна.

- Еха, отказваш се от креватни забавления, за да прекараш деня си с мен. – пошегувах се. – Явно все пак означавам нещо за теб!

- Разбира се, че означаваш нещо за мен, глупак такъв. Ти си най-добрият ми приятел. – Куки отново се ядоса, а аз се разсмях.

- Ще стигнем ли преди да...

- Вече пристигнахме. – Чонгкук плесна с ръце и ми позволи да отворя очите си.

- Заведение? – повдигнах въпросително вежди. Явно беше новооткрито, тъй като щях да знам за съществуването му отпреди. Какви ги говоря? Рядко излизам от вкъщи и следователно не ходя на такива места.

- Мястото е доста приятно, а и готвят наистина вкусно. Сигурен съм, че ще ти хареса. – увери ме.

Куки беше резервирал и маса, което ме наведе на мисълта, че се беше и подготвил за рождения ми ден.

- Сигурен ли си, че няма да ти стане скучно цяла вечер с мен? – попитах докато той съсредоточено разглеждаше менюто. – Защото по принцип съм си доста скучен и досаден.

- Е, винаги мога да си тръгна или да позвъня на Техьонг, който между другото веднага ще оправи скапаното ми от теб настроение. – отвърна, а аз веднага свъсих вежди. – Шегувам се! Досега никога не ми е било скучно с теб. Забавно е дори само когато те гледам как се излагаш.