I need you - ➹ Yoonmin ➹

4

- Отново ме измами! – Хосок се изправи ядосано и хвърли убийствен поглед на Техьонг.

- Как бих могъл да те измамя в глупава игра като тази? – русокосото момче отвърна, което обаче повече подразни Хосок.

- Не мога повече! – намесих се. – Такива сте деца.

Минаха два часа откакто дойдоха у нас и не са спирали да играят на глупавата видеоигра. Добре че Намджун от време на време ми обръщаше внимание, защото иначе съвсем щях да откача.

- Предлагам реванш. – вече успокоен Хосок предложи.

- А аз предлагам да зарежете игрите и да правим нещо забавно. – казах.

- Като какво например? – Хосок се намръщи. Явно не ми имаше особено доверие като се има предвид какви глупави идеи давам.

- Да се напием? – предложих. – Да направим нещо, за което после ще съжалявам?

- И двете ти идеи са крайно ужасни. – Техьонг каза, а другите дори го подкрепиха.

- Какво ви става? – не разбирах. – И защо идеите ми са ужасни?

- Не те понасям, когато си пиян, Юнги. – Техьонг поне беше искрен. – И определено не искам да съжаляваш след като направиш нещо необмислено. Помниш ли, когато щяха да те изключат, когато открадна отговорите за теста по история?

- А когато взе колата на баща си и...

- Стига! – повиших тон. – Този път ще е различно.

- Не, Юнги. Не искам да участвам в поредната ти глупост. – Техьонг беше сериозен.

- Какво му става? – обърнах се към Намджун, който се занимаваше с телефона си.

- Не питай мен. – веднага се защити.

- А кой по дяволите ще ми каже какво се случва? – отново повиших тон. Не ми харесваше това, че приятелите ми отказват да правим нещо заедно.

- Аз ще ти кажа. – Хосок пое инициативата да говори. Дано не изтърси отново някоя глупост, която ще ме ядоса допълнително. – Аз искам реванш. Техьонг е влюбен, а Намджун... е, той по принцип отказва да се забавлява.

- Техьонг е влюбен? – попитах невярващо.

- Не е вярно! – Те веднага се намеси. Знаех си, че лъже, но все пак щях да разбера всички подробности.

- Връщам се след малко. – обявих и изчезнах от хола преди да са ме попитали къде отивам. След две минути се върнах с бутилка водка и три чаши, които поставих на холната маса.

- Искам подробности. – казах и налях в чашите, след което им ги подадох. Техьонг ме погледна с недоверие, но накрая се предаде и отпи от алкохолната напитка. Точно така.

- Хайде Те, не се срамувай. – Хосок го подкани.

- Все още не знам името му. – Техьонг отвърна и сведе поглед.

- Чакай малко, ти си падаш по момче? – Намджун най-накрая показа някаква емоция.

- Остави го да продължи. – намесих се.

- Както казах не знам името му. – Техьонг повтори думите си. – Но по време на футболния мач той ми се усмихна!

- Това беше, защото разля бутилката с вода върху екипа му. – Хосок разбира се искаше да унижи горкото момче. Защо винаги трябва да е толкова болезнено честен? Добре де, аз използвам брутални начини, за да унижа някого и винаги постигам целта си. Така че го разбирам.

- От кога играеш футбол? – обърнах се към Техьонг като игнорирах частта, в която Хосок ни уверява още веднъж в непохватността на Те.

- Той не играе футбол, а разнася бутилките с вода. – и Намджун се намеси, а лицето на Техьонг пламна от срам. Горкичкият.

- Както и да е, да продължим нататък. – казах и отпих още една глътка от питието. Видях малката усмивка, която се появи на лицето на Техьонг, а той явно бе готов да продължи с разказа си.

- Когато го изкараха от игра той притича към мен, за да си вземе вода и после аз... - започна да обяснява, но млъкна по средата на изречението. – бях толкова заслепен от него, че без да искам разлях вода върху екипа му. Разбира се му се извиних, а той ми се усмихна и каза, че няма проблем. Край.

- Колко романтично! – Хосок избърса въображаема сълза с ръкава си. Опитите му да се прави на забавен са крайно несполучливи.

- Искаш ли помощ в мисия „да открием секси момчето, по което си падам"?- попитах Техьонг, а той се изкикоти. Много рядко помагам на някого с нещо, но той ми е приятел и бих се жертвал поне в това отношение. Едва ли е толкова трудно да открия някакво момче, което очевидно играе в училищния футболен отбор. А и намерих Джимин по-рано днес. Е, съдбата буквално го прати в ръцете ми, но това пак си е някакво постижение. Бих могъл да помогна на Техьонг да открие любовта на живота си. Не че вярвам в такива простотии, но ако не мога да бъда влюбен и щастлив, защо тогава някой друг да не бъде? Някой който го заслужава и знае как да действа.

- Ще го направиш ли за мен? – Те ме гледаше с надежда в очите си, а аз нямаше как да му откажа.

- Разбира се.