I need you - ➹ Yoonmin ➹

Епилог

- Чим, взе ли билетите? – провикнах се от стаята си, надявайки се, че Джимин все пак ще ме чуе. Никакъв отговор.

Облякох черната тениска, която си избрах още снощи и слязох на долния етаж, само за да открия паникьосания Джимин.

- Защо просто не отидем на кино? – уплашеният Чим веднага ме атакува с въпрос. – Сега проверих и се оказа, че ще дават доста интересен филм. И няма да е сълзлива любовна драма, а екшън. С много напрежение!

- Джимин, взехме си билети за този концерт преди три месеца. И обещахме на Чонгкук и Техьонг, че ще бъдем на двойна среща. Какво ти става?

- Мисля си, че няма да издържа сред толкова много хора. – Чим обясни. – Само си представи колко фенове ще има там-блъскащи се и радващи се, че ще видят любимата си група.

- Аз ще бъда точно до теб, Чим. Сигурен съм, че знаеш това. – казах с по-мек тон, опитвайки се да го утеша. През последните две седмици Джимин беше щастлив и развълнуван от факта, че ще отидем на концерт. Не спираше да си измисля разни сценарии относно това как ще протече вечерта ни на открито и сред толкова много хора, но не беше споменавал нищо негативно. Защо изведнъж реши, че не му се ходи и че киното е по-добрия вариант? Наистина искам да му помогна, за да преодолее тревожността си пред хора, но желая и той да се включи в осъществяването на целта ми.

- Ами, ако получа паник атака? – Джимин попита.

- Никога досега не ти се е случвало.

- Да, но за всичко има първи път, нали така? – Чим ме погледна преценяващо, а аз се зачудих какво да кажа. Беше прав за това, че за всичко си има първи път, но бях убеден, че нищо лошо няма да му се случи.

- Ще изпуснем страхотно забавление и истинска двойна среща, ако не отидем. – обясних просто. – Преди време направих жертва, когато отидохме в увеселителния парк на първата ни среща. Помниш ли това?

- И ти се чувстваше зле, но въпреки това остана с мен, само защото искаше да ме направиш щастлив. – брюнета промърмори.

- Нека този път си разменим ролите. Ще бъда наистина щастлив, ако отидем на концерта тази вечер.

Джимин мълча известно време, но накрая явно се предаде и взе билетите от холната маса, подавайки ми ги.