I need you - ➹ Yoonmin ➹

7

- Ъм, приключихте ли? – попитах и неловко запристъпвах от крак на крак. Чонгкук беше точно като дете, което се радваше на любимата си играчка, а Джимин... е, той изглеждаше уплашен и трепереше. Явно присъствието ми усложняваше нещата за горкото момче. Но какво ми пука за него? Дори не го познавам, а и не е нужно да знам нещо за него, за да изпълня целта си.

- О, извинявай. – Чонгкук се извини и се отдели от момчето с кестенявата коса. Сега поне имах възможност да го огледам по-добре. Беше малко по-нисък от мен, но странно привлекателен. Отпъдих тези си мисли и се концентрирах върху плана си. Добре де, нямах план, но очаквах всеки миг мозъка ми да роди перфектната идея. – Ставам малко емоционален всеки път, когато видя Джимин.

Джимин ме погледна за части от секундата, а после бързо сведе поглед. Срамуваше ли се от мен? О, хайде де, предстои ти нещо, което няма да забравиш до края на живота си, няма място за срам.

- Значи това е Джимин, а? – подсмихнах се. Чонгкук буквално го избута към мен, неоставяйки избор на горкото притеснено момче.

- Джимини, това е Юнги, с когото се запознах преди малко. Казах ти, че ще ти намеря приятели. – Чонгкук не спираше да се радва незнайно защо, но на мен този цирк вече ми идваше в повече. Джимин отчаяно се опитваше да улови погледа на приятеля си, сигурно за да го измъкне от неловката ситуация, но чернокосия дори не му обръщаше внимание.

- Юнги, искаш ли да дойдеш с нас? – Чонгкук изведнъж попита. – С Джимин ще прекараме деня заедно, но ти също си добре дошъл!

От позитивизма му вече ми се гадеше. Защо и аз не можех да се зарадвам на дребни неща като тези? Защо винаги трябва да съм в скапано настроение, готов да убия някого само с поглед?

- Ами аз всъщност...

Тъкмо щях да се съглася на тази глупост, когато телефона ми започна да звъни. Точно сега ли бе, Намджун?

- Извинете ме. – казах и се отдалечих малко, за да приема разговора.

- Трябва да дойдеш веднага у нас. – Намджун започна направо. – Веднага, Юнги.

- Сега не мога, но може би по...

- С Техьонг съм, а той не спира да плаче. Трябва да дойдеш, Юнги. Не мога да се справя с емоционалното му състояние точно сега. Не и този път.