I need you - ➹ Yoonmin ➹

23

- Няма да повярвате какво се случи! – Хосок нахлу в къщата на Намджун все едно е негова територия. Защо по дяволите винаги е в добро настроение?

- Какво се случи? – явно само Джин бе готов да го изслуша, тъй като се поинтересува преди нас. Техьонг днес липсваше, но може би трябваше да се зарадвам за това, защото знаех, че щеше да ме разпитва какво ми има. За разлика от него Намджун се отказваше твърде лесно от опитите си да измъкне някаква информация от мен. Понякога бе достатъчно само да го погледна по онзи начин, за да си замълчи.

- Вече официално съм обвързан. – Хоби заяви гордо като не сваляше усмивката от лицето си.

- Сигурен ли си, че този път е нещо истинско? Писането на домашни след училище не се брои за среща, а разговора с момиче невинаги означава, че тя има симпатии към теб. – Джин му се обясняваше като типичната майка.

- Разбира се, че съм сигурен. А и вече се целувахме! – доброто настроение на Хосок явно се бе изпарило заради това, че очевидно никой не го приема на сериозно.

- Целувахте се значи... - Джин се замисли. Явно се чудеше как да разтълкува това.

- Ако само ще ми се подигравате и няма да ме приемате на сериозно, то тогава ще си тръгна! – Хоби заяви сериозно. – Сигурен съм, че Техьонг ще оцени сериозността на ситуацията.

Как ли пък не.

- Вярваме ти. – реших най-после да се обадя.

- Благодаря, Юнги. – Хосок каза и се настани на дивана до мен. – Виждате ли? Дори това отчаяно момче, лишено от всякакви чувства, се радва на щастието ми!

- Кой е казал, че се радвам? – попитах. – Просто казах, че съм съгласен, а не че се радвам!

- Добре де, само не започвай с осъдителните думи отново. – Хосок вдигна ръце в защита. – Всъщност дойдох да ви поканя, за да отпразнуваме новата ми връзка.

- Ама то наистина било сериозно... - Джин се обади.

- Да, глупако. Съжалявам, че на теб ти отне повече от година, за да признаеш чувствата си на Намджун. – Хоби явно се бе подготвил за спор.

- Грешиш! Намджун беше този, който се срамуваше да ми признае. Аз бях готов да си призная още на втората ни среща! – Джин се изправи от дивана и скръсти ядосано ръце.