I need you - ➹ Yoonmin ➹

29

- Хайде, ще те закарам. – казах след като се отделих от прегръдката на Чим. – И не приемам откази!

Знаех, че той ще протестира най-вече заради неудобството, което изпитваше, когато беше около мен. Погледнах часът, за да се уверя, че наистина е доста късно.

- Не е нужно да се жертваш и в това отношение. – Джимин промърмори. Ах, защо продължава да си мисли, че всъщност ми е неприятна компанията му? Да, отначало наистина не го харесвах, но след като започнах да го опознавам си промених мнението за него. Първото впечатление невинаги е правилно. Джимин изглежда като тотален смотаняк, но е добро и невинно момче, което не трябва да губиш поне като приятел. Иска ми се да не бяхме толкова различни, но нали хората все казват, че противоположностите се привличат? Тогава защо и ние да нямаме шанс един с друг?

- Чуй ме. – въздъхнах отегчено и хванах ръцете му, карайки го да ме погледне. – Искам да ми вярваш колкото и да ти се струва невъзможно. И просто помни, че всъщност си важен за някого.

Не бях добър в успокояващите и мили думи, но поне опитах.

- Да не би да искаш да ми кажеш, че съм важен за т-теб? – Чим започна да премигва неразбираемо. Толкова е очарователен!

- Точно така. – кимнах и пуснах ръцете му, а топлината, с която досега ме обгръщаше изведнъж изчезна.

- Не се подигравай с крехката ми психика! – Джимин явно още мислеше, че се шегувам. Мина покрай мен и се запъти към колата ми, карайки ме да затичам след него.

- Хей, не се шегувах!- подвикнах и ускорих темпото, за да го настигна. – Чим, сериозен съм!

- Казах ти да не ме наричаш така. – изведнъж Джимин се обърна гневно към мен, заявявайки ми това. О, ясно, само Шуга има това право.

- Добре, съжалявам. – вдигнах ръце в защита и отстъпих назад, тъй като имах чувството, че погледа на Чим има способността да убива.

- Не, аз ти се извинявам. – Джимин смекчи тона си, а аз започнах да се замислям върху възможността той да се окаже биполярен. Защо толкова често си сменяше настроенията? Допреди секунди беше готов да ме убие, само защото го нарекох Чим, а сега просто ми се извинява. Не го разбирам.

- Тази вечер направи много за мен, за да се почувствам щастлив, а аз се държа като задник. Изглежда, че днес сме си разменили ролите. – каза и се засмя на последните си думи.