I need you - ➹ Yoonmin ➹

33

Тъй като бях малко неориентиран, добре де доста неориентиран, се наложи да тръгна по-рано от вкъщи, за да стигна навреме до мястото, където Джимин щеше да ме чака. По пътя му изпращах съобщения, но от името на Шуга, а Чим разбира се ми сподели за поредната голяма крачка, която е направил в живота си. Хубаво е да знам, че благодарение на мен става по-уверен в себе си и все по-малко срамежлив.

@minsuga

Забавлявай се с Юнги, но не прекалявай!

@chimchim

Да не би да ревнуваш, а Шуга?

@minsuga

Нищо подобно.

Просто не искам някой друг да заема мястото ми.

А и преди да се запознаеш с този Юнги аз ти бях по-добър приятел.

@chimchim

И винаги ще си.

Юнги не може да бъде пречка между нас.

@minsuga

Надявам се...

Чими, трябва да излизам от чата

Не се сърдиш, нали?

@chimchim

Не.

А и всъщност вече виждам Юнги

До после, Шуга.

Когато застанах пред Джимин се почувствах малко неловко. Неодобрителния му поглед ме накара да си помисля, че отново съм сгафил.

- Защо си се облякъл толкова неподходящо? – очите на Чим не спираха да сканират тялото ми, а аз се притесних дори повече. Сведох поглед надолу, само за да се уверя, че съм обул любимите си светли дънки. Техьонг каза, че с тях изглеждам добре, но явно Джимин не мисли по този начин. – Всъщност няма значение. Трябва да ми благодариш заради това, че предвидих да взема дрехи и за теб.

- Какво? – попитах невярващо. – Взел си дрехи и за мен? Че какво им има на моите?

- Не са за спорт. Хайде, ще ти покажа къде е съблекалнята. – Джимин ме подкани.

- Джимин, наистина няма нужда. Така ми е добре. – започнах да упорствам, но брюнета явно бе решил да постигне целта си. След като не получих никакъв отговор разбрах, че няма да ми се размине толкова лесно.