I need you - ➹ Yoonmin ➹

31

С нетърпение очаквах да свърши часа на Джаксън, за да поговоря с него. Знаех, че после ще имам проблеми заради това, че пропуснах математиката, но отлагах този разговор твърде дълго.

@chimchim

Шугааа, скучно ми е.

Предполагам, че си в час, но може ли да ми правиш компания?

Изобщо не ми беше до Джимин в момента, тъй като ми предстоеше нещо много важно. На път съм да потъпча гордостта и репутацията си, само защото имам чувства към него и не искам да го нараня. Последните два дни Чим се държи добре с мен и дори си мисля, че вече ме възприема като приятел. Явно това, че успях някак си да го изненадам на рождения му ден, макар и малко нагласено, всъщност помогна.

@minsuga

Ти нямаш ли история в момента?

И защо ползваш телефона си по време на час?

@chimchim

Всъщност съм болен и съм у нас : (

Чакай малко, от къде знаеш, че трябва да имам история сега?

@minsuga

Не ми ли каза вчера?

@chimchim

Не?

Шуга, никога не съм ти казвал училищната си програма.

От къде би могъл да знаеш?

@minsuga

Предположих.

Е, освен че съм доста красив, явно притежавам и дарбата да предсказвам разни неща.

@chimchim

Ще приема отговора ти.

Е, ще ми правиш ли компания?

@minsuga

Съжалявам, Чими, но в момента имам важна работа.

Може би по-късно?

Звънецът би, а учениците започнаха да излизат от класните си стаи един по един. Надявах се Джаксън днес да е на училище, защото не ми се ходи чак до дома му. За мой късмет обаче го видях да излиза от стаята, в която имаше час, но това само ме напрегна допълнително. Изпратих всичките си лоши мисли надалеч и тръгнах към него.

- Трябва да поговорим. – заявих решително преди да съм се подплашил като неподготвен за контролно ученик.

- Не ми носиш никакъв запис, нали? Дори няма и какво да ми разкажеш. – присмя ми се, а аз схванах за какво говори. Беше наясно, че не съм направил нищо. И че съм се провалил.

- Вината е изцяло моя. – признах. – Щях да го направя докато... докато не осъзнах, че това ще бъде наистина лоша постъпка.

- От кога ти пука за чувствата на хората?

- Не ми пука за чувствата на Джимин, но той просто не го заслужава, ясно? Не искам да го оскверня, само заради едно глупаво предизвикателство.

- Харесваш ли Джимин? – Джаксън попита направо. Толкова ли съм очевиден? Исках просто да защитя Чим, а не да си признавам, че го харесвам!

- Това са глупости! Разбира се, че не харесвам Джимин.

- Ако не го харесваш то тогава какво те спира да изпълниш предизвикателството? Не е като да не си го правил и преди.

- Този път е различно.

- Да, така е. Този път са намесени и чувства, които ти не можеш да контролираш. – Джаксън заяви ужасната истина в лицето ми. Никога досега не съм изпитвал чувства към някого. Преди да се появи Джимин всичко беше различно и ми харесваше. Вечер заспивах бързо и не мислех за красивото и невинно момче, което ми пращаше глупави съобщения. Не се събуждах с мисълта за Чим и за това как да му докажа, че не съм толкова жесток. Не се опитвах да бъда по-добър за някого.

- Н-не е...

- Няма да кажа на никого. – Джаксън ме изненада с думите си. – Ще кажа на останалите момчета, че си изпълнил задачата си и този разговор ще остане само между нас.

- Н-наистина ли ще направиш това? – попитах невярващо, а той само кимна. Не мислех, че Джаксън ще успее да разкрие тайната ми, но най-малко очаквах от него да ми каже точно това. Наистина ли няма да се възползва от ситуацията и да ме унижи?

- Всеки заслужава да изпита любовта, Мин. Дори и ти. – Джаксън ме потупа по рамото и се отдалечи от мен, оставяйки ме тотално объркан.