Гледна точка на Джимин:
- Наистина трябва да тръгвам, Куки. – казах и погледнах жално към Чонгкук, надявайки се да разбере причините ми.
- Хайде де, Джимин, моля те! Можеш и по-късно да напишеш домашното си. – Кук не се отказваше никак лесно в това да ме убеди да тръгна с него. Изобщо не ми се ходеше в новооткритото кафене, където обикновено се събират съучениците ми. И още доста хора! Да си асоциален изобщо не е толкова лошо. Защо Чонгкук не може да разбере това? След като се запозна с Техьонг започна доста да си позволява и дори да не се прибира в тях. Добре де, случило се е два пъти досега, но просто не го считам за нормално.
- Не е заради домашното ми. – отвърнах. – А и вече си написах по математика и история.
- Тогава какъв е проблемът? Защо не искаш да отделиш само един час, за да прекараме малко време заедно?
- Техьонг е прекалено зает, нали? – попитах подозрително.
- С него ще излизам довечера. – Куки се защити. – Точно сега искам да се помотая с теб.
- Обещах на Шуга да му пиша след като се прибера. – поизлъгах. Е, наистина бях обещал на Шуга да драсна няколко реда след като се върна вкъщи, но не беше нещо важно. Просто част от рутината, която присъстваше в живота ми вече няколко месеца.
- Не му ли се сърдиш заради това, че така нагло те отряза? – Кук попита.
- Не ме е отрязал, а и... всъщност го разбирам. Явно му трябва още време, за да ме опознае.
- Това са пълни глупости! Дори ти успя да признаеш по-лесно чувствата си. Този Шуга става много подозрителен, не мислиш ли? Ако не крие нещо от теб, тогава защо винаги се измъква с някакви глупави оправдания, за да не се видите?
Чонгкук ме нападаше заради доверчивостта ми към Шуга, а това изобщо не ми харесваше. Може би е прав и Шуга наистина би могъл да крие нещо от мен. Но какво?
- Ако бях на твое място щях отдавна да го изключа от живота си. – Чонгкук изтърси и последното, което явно имаше да ми каже. Истината беше твърде болезнена и аз не можех да я понеса. Толкова ли всъщност съм наивен или просто съм бил сляп за истината, която очевидно е прикрита зад налудничавите ми чувства към Шуга и неговите лъжи? Не, той не би могъл да крие нещо от мен! Чонгкук просто преувеличава, а аз съм твърде параноичен. Шуга е добро и забавно момче, което винаги ме изслушва и повдига настроението ми след напрегнат ден.
ESTÁS LEYENDO
I need you - ➹ Yoonmin ➹
FanfictionМин Юнги е свикнал да бъде в центъра на вниманието и никога да не губи. Но какво се случва, когато съвсем неочаквано загубва от глупава игра, изискваща от него след това да изпълни абсурдно предизвикателство? Дали Юнги ще успее да докаже на себе си...
